Ед Грейсън изхвърча след нея през отворената врата. Пистолетът бе в ръката му. Уенди продължаваше да тича. Другите каравани бяха далече.
— Помощ!
Изстрели.
Единственото място, където можеше да се скрие, бе зад собствената й кола. Уенди се насочи натам. Още една поредица от изстрели. Тя се шмугна зад автомобила като зад щит. Не бе заключила вратата.
Дали да рискува?
Нима имаше избор? Нима можеше да го чака да заобиколи и да дойде да я застреля?
Бръкна в джоба си и измъкна дистанционното на автомобила. Отвори вратата. Дори нещо повече — когато Чарли взе шофьорска книжка, той бе настоял да си купят от дистанционните, които включват и двигателя, за да могат да затоплят колата от кухнята в мразовитите утрини. Тя, разбира се, се бе възпротивила на тази глезотия, бе измърморила, че синът й не е пеленаче, че да не може да издържи на студа няколко минути. Но сега й се щеше да го разцелува.
Моторът заработи.
Уенди отвори вратата до шофьорското място и, навела глава, влезе вътре. Погледна навън. Пистолетът бе насочен право в колата. Тя се сви.
Още изстрели.
Почака да чуе шум от строшено стъкло. Нищо. Нямаше време за това сега. Легнала на една страна, тя включи на скорост. Колата тръгна. С лявата си ръка тя натисна педала на газта и тръгна на сляпо. Надяваше се от все сърце, че няма да се блъсне в нещо.
Изминаха десет секунди. Докъде ли бе стигнала?
Бе изминала достатъчно разстояние, така мислеше.
Уенди се надигна и седна на седалката. Лицето на Грейсън със скиорските очила се отразяваше в огледалото й за обратно виждане — той тичаше след нея, размахал пистолета.
Тя рязко натисна газта, главата й се отгласна назад от скоростта и продължи да кара, докато Грейсън изчезна от огледалото. Грабна мобилния си телефон. Все още нямаше обхват. Набра 911, натисна бутона и за беда чу сигнала за неуспешно набиране. Измина още няколко километра. Все още нямаше покритие. Тръгна обратно към шосе №206 и опита отново. Нищо.
След още няколко километра повикването стигна до местоназначението си.
— Какъв е спешният случай? — обади се един глас.
— Трябва да съобщя за стрелба.
Глава 7
Когато Уенди зави обратно и се върна при караваната, на местопроизшествието бяха пристигнали три полицейски екипа от област Съсекс. Един полицай покриваше периметъра.
— Вие ли се обадихте? — попита полицаят.
— Да.
— Добре ли сте, госпожо?
— Добре съм.
— Имате ли нужда от медицинска помощ?
— Не, добре съм.
— По телефона казахте, че извършителят е въоръжен?
— Да.
— И че е сам?
— Да.
— Моля, придружете ме.
Той я заведе до една от полицейските коли и отвори задната врата. Тя се колебаеше.
— За вашата безопасност, госпожо. Не сте арестувана, нищо подобно.
Тя се вмъкна на задната седалка. Полицаят затвори вратата и се настани на шофьорското място. Двигателят бе изключен и той продължи да й задава въпроси. От време на време я спираше с вдигната ръка и предаваше по радиото някои от нещата, които бе чул от нея, на друг полицай, както предполагаше Уенди. Тя му разказа всичко, което знаеше, сподели и подозренията си, че извършителят е Ед Грейсън.
Измина повече от половин час, когато друг полицай — огромен, над сто и петдесет килограмов афроамериканец се приближи до колата. Хавайската му риза падаше свободно над колана му — тя би обгърнала двамина с нормално тегло и пак щеше да виси като чувал. Той отвори задната врата.
— Госпожо Тайнс, аз съм шериф Мики Уокър от полицейското управление в Съсекс. Бихте ли излезли от колата?
— Заловихте ли го?
Уокър не отговори. Той тръгна с клатеща се походка към входа на паркинга за каравани. Уенди заситни след него. Тя зърна друг полицай, който разпитваше мъж, облечен в тениска и боксерки.
— Шериф Уокър?
Шерифът не забави ход.
— Казахте, че човекът със скиорските очила се казва Ед Грейсън?
— Да.
— И че е дошъл след вашето пристигане?
— Да.
— Забелязахте ли каква марка автомобил караше?
Тя се позамисли.
— Не я видях, не.
Уокър кимна с глава, сякаш бе очаквал този отговор. Пристигнаха при караваната. Уокър бутна защитната врата и се наведе, за да влезе. Уенди го последва. Вътре вече имаше двама униформени полицаи. Уенди погледна към мястото, където се бе строполил Дан.