Телевизионните риалити програми от този вид са с измислени обвинения, но онова, което повечето от тях показват, е фактът, че те си остават мъжко занимание. Да вземем например подсъдимия Реджиналд Пийп. Моля! Големия Рег, както обичаше да го наричат, уж бил взел назаем две хилядарки от подсъдимата Майли Бадоунис, по онова време негова приятелка. Големия Рег твърдеше, че парите са му били подарени, и информира съда, че „Мацките обичат да ми подаряват разни неща, какво да направя?“. Големия Рег беше на петдесет, тежеше сто и двайсет килограма барабар с шкембето си и носеше риза от мрежеста материя, която даваше простор на космите на гърдите му да излизат навън и да се къдрят като охлювчета. Не носеше сутиен, а трябваше. Косата му бе намазана с гел и стърчеше нагоре, а това му придаваше вид на злодей от най-новия анимационен филм, около врата му имаше златни ланци — много, десетина синджира. Широкото лице на Големия Рег, подчертано още повече от факта, че шоуто на Хестър бе заснето с висококачествена техника, бе нашарено с множество широки като кратери дупки — достатъчно на брой, за да затърсиш луноход по дясната му буза.
Тъжителката Майли Бадоунис бе поне две десетилетия по-млада от него и макар елитните агенции за модели да не си чупеха краката да я канят на снимки, тя си беше, ами да, хубавичка. Но така гореше от желание да има мъж до себе си, какъвто и да е той, че бе дала парите на Големия Рег, без да му задава излишни въпроси.
Големия Рег се бе развеждал два пъти, беше се разделил и с третата си жена, а днес с него бяха други две жени. И двете бяха облечени с еластични блузи с голи рамене, които започваха току от зърната на гърдите им, а нито една нямаше подходяща фигура за този вид облекло. Блузките им бяха тъй стегнати, че изтласкваха цялата им плът надолу, и то по такъв начин, че и двете приличаха на бурета.
— Вие — Хестър посочи бурето от дясната страна.
— Аз?
Не знам как, тъй като думата бе едносрична, ала по средата тя все пак успя да спука балонче от дъвката си.
— Да. Пристъпете напред. Какво правите тук?
— Ъ?
— Защо сте тук с господин Пийп?
— Ъ?
Уако, веселият пристав, запя: „Ако имах малко мозък…“ от мюзикъла „Магьосникът от Оз“. Хестър го стрелна с поглед.
— Съвсем навреме, Уако.
Уако млъкна.
Бурето отляво пристъпи напред.
— С цялото ми уважение към съда, Ваша Чест, присъстваме като приятелки на Големия Рег.
Хестър погледна към Големия Рег.
— Приятелки ли?
Големия Рег повдигна веждата си, сякаш да потвърди: „Правилно, приятелки“.
Хестър се наведе напред.
— Ще ви дам един съвет, дами. Ако този човек тук поработи сериозно, за да се образова и стане по-добър, един ден може и да се издигне до равнището на пълен несретник.
Големия Рег се обади:
— Хей, съдия!
— Спокойно, господин Пийп. — Тя не сваляше поглед от двете момичета. — Нямам представа какво сте се разбрали с него, дами, но знам едно: това не е начинът, по който можете да си отмъстите на татко. Вие двечките знаете ли какво означава думата „повлекана“?
Момичетата се смутиха.
— Ще ви помогна — продължаваше Хестър. — Вие двете сте повлекани.
Майли Бадоунис извика:
— Ха така, съдия, кажете им го в очите!
Хестър присви очи натам, откъдето идваше гласът.
— Госпожо Бадоунис, знаете ли какво е да се хвърлят камъни по стъклена къща?
— Ъ-ъ-ъ, не.
— Тогава млъкнете и слушайте. — Хестър отново се обърна към двете бурета. — Знаете ли определението за „повлекана“?
— Нещо като мръсница — обади се бурето отдясно.
— Да. И не. Мръсница е жена, която ходи с когото й падне. Докато повлекани наричат жени, които изобщо могат да докоснат мъж като Реджиналд Пийп. С една дума, госпожа Бадоунис с гордост тръгва по пътя, по който ще престане да е повлекана. И двете имате тази възможност. Моля ви да се възползвате от нея.
Нямаше да стане така. Хестър и преди се бе сблъсквала с подобни случаи. Тя се обърна към подсъдимия.
— Господин Пийп?
— Да, съдия.
— Ще споделя с вас какво ми казваше баба ми, като бях малка: „Не можеш да ходиш с две дини под една мишница“.
— Можеш, ако ги нагласиш правилно, съдия, хи-хи-хи!
Боже мой!
— Бих ви пояснила — продължаваше Хестър, — ала вие сте извън всяка класация. Бих ви нарекла плаващо водорасло, господин Пийп, но дали ще е справедливо по отношение на водораслото? Водораслите не нараняват никого, докато вие, който представлявате нещастно изключение от човешкия род, няма да оставите нищо след себе си освен празнота и разруха. О, да, и повлекани.