— И какво искаше скъпата, незабравима Ариана? — попита той.
— Изкачва дванайсетте стъпала.
— Аха. И ти си едно от тях?
Уенди кимна с глава.
— Осмото или деветото, забравих кое точно.
Външната врата шумно се отвори и прекъсна разговора им. Чуха как Чарли се втурна в къщата — сигурно бе видял мотора на алеята отпред.
— Попе ли е тук?
— В кабинета сме, младежо.
Чарли тичешком влезе в стаята, широко усмихнат.
— Попе!
От дядовците и бабите му само Попе бе жив — родителите на Уенди бях починали преди раждането на Чарли, а майката на Джон, Роуз, си бе отишла от рак преди две години. Двамата мъже — Чарли бе все още дете, но вече беше по-висок от дядо си — се прегърнаха с обич. И двамата затвориха очи. Попе винаги затваряше очи, когато прегръщаше някого. Не таеше нищо в душата си. Докато им се любуваше, Уенди отново усети болезнената липса на мъж в живота си.
Когато се пуснаха, тя започна с обичайните въпроси:
— Как беше в училище?
— Тъпо.
Попе метна ръка на шията му.
— Имаш ли нещо против да се повозим с Чарли?
Тя се канеше да възрази, ала това щеше вече да е прекалено. По лицето на Чарли видя, че много го желае. Киселото изражение, характерно за възрастта му, бе изчезнало. Отново бе станал дете.
— Имаш ли още една каска? — попита тя Попе.
— Винаги нося две — отвърна Попе и повдигна едната си вежда срещу Чарли. — Може ли да знаеш кога ще попаднеш на маце, което държи на безопасността си?
— Не закъснявайте — каза Уенди. — О, и на излизане може би ще се вслушате в предупреждението ми.
— Предупреждение ли?
— Да не се захласвате много-много по дамите — уточни Уенди. — Да гледате пътя си и тъй нататък.
Попе и Чарли плеснаха дланите си една в друга.
— О, разбира се!
Мъже.
Тя ги изпрати до вратата, двамата с Попе отново се прегърнаха и тогава Уенди осъзна, че онова, което й липсва, е физическото присъствие на мъж, докосването, целувките и целият комфорт от този вид действия. Почака да види как звярът изръмжава и се втурва напред, после се обърна, за да си влезе у дома, но в същия миг някаква кола спря и паркира пред къщата.
Автомобилът й бе непознат. Уенди зачака. Вратата откъм седалката на шофьора се отвори и отвътре изскочи жена. Очите й бяха зачервени, а страните й бяха мокри от плач. Уенди тутакси я позна — Джена Уилър, бившата съпруга на Дан Мърсър.
Беше я видяла за първи път на сутринта след излъчването на епизода с Дан. Бе отишла в дома на Уилър, бе седнала на жълтия диван с яркосините цветя и се бе заслушала в думите на Джена, която защитаваше бившия си съпруг на висок глас, каквото и да й струваше това. Хората в този град — Джена живееше на по-малко от пет километра от дома на Уенди, а Чарли и дъщерята на Джена посещаваха едно и също училище — бяха разтърсени до дъното на душата си от станалото. Дан Мърсър бе прекарал известно време в дома на Уилър. Дори бе гледал децата на Джена от втория й съпруг. Как може, чудеха се съседите, една грижовна майка да пуска това чудовище в семейството си и как е възможно да го защитава сега, когато истината бе станала толкова очевидна?
— Вече знаеш — каза Уенди.
Джена кимна.
— Аз съм най-близкият му човек.
Двете жени стояха на малката веранда.
— Не знам какво да кажа, Джена.
— Била си там?
— Да.
— Ти ли го вкара в клопката?
— Моля?
— Добре ме чу.
— Не, Джена, не съм аз.
— Защо тогава си била там?
— Дан ме повика. Каза, че иска да се срещнем.
Джена не й повярва.
— С теб?
— Каза ми, че има нови доказателства за невинността си.
— Но съдията прекрати делото.
— Знам.
— Тогава защо…? — Джена замълча. — Какви бяха тези нови доказателства?
Уенди сви рамене, сякаш това обясняваше всичко, и може би имаше право. Слънцето беше залязло. Вечерта беше топла, но подухваше слаб ветрец.
— Имам още въпроси — каза Джена.
— В такъв случай няма ли да влезеш вътре?
Причините, поради които Уенди покани Джена в дома си, не бяха изцяло алтруистични. След като първоначалният шок от станалото пред очите й убийство бе отминал, на преден план излизаше репортерът в нея.
— Искаш ли чай или нещо друго?
Джена отхвърли предложението й.