— Знам.
— Горкото сираче работи усърдно и успява да влезе в Бръшляновата лига.
— Да, и?
Джена млъкна, срещна погледа й.
— Какво?
— Длъжна си му.
Уенди не каза нищо.
— Каквото и да си мислиш — каза Джена, — каквато и да е истината в случая, едно е сигурно.
— И то е?
— Че всъщност си го убила.
Мълчание.
— Вероятно си направила и нещо повече от това. В съда адвокатът му те обърка. Дан щеше да бъде освободен. И това сигурно те е разстроило.
— Не навлизай в тези води, Джена.
— Че защо? Ти беше ядосана. Почувства, че делото тръгва в друга посока. После си се срещнала с Дан и внезапно, съвсем случайно, идва Ед Грейсън. Ще трябва да те привлекат най-малкото като съучастничка. Може пък да са устроили клопката тъкмо за теб.
Тя млъкна. Уенди чакаше. После:
— Няма да кажеш: „Както и за Дан“, нали?
Джена сви рамене.
— Страхотно съвпадение.
— Мисля, че е време да си ходиш, Джена.
— Може би си права.
Двете жени се отправиха към вратата. Джена каза:
— Имам още един въпрос.
— Давай.
— Дан ти е казал къде е, нали така? Имам предвид, че тъкмо затова си се озовала в караваната?
— Правилно.
— Ти ли каза на Ед Грейсън къде е Дан?
— Не.
— Как тогава се е озовал там — на същото това място?
Уенди се поколеба и отвърна:
— Не знам. Предполагам, че ме е проследил.
— От къде на къде?
Уенди нямаше отговор на този въпрос. Спомни си, че бе погледнала в огледалото за обратно виждане, докато караше по онези пусти пътища. Нямаше други автомобили.
Как Ед Грейсън бе открил Дан Мърсър?
— Виждаш ли? Най-логичният отговор тук е, че ти си му помогнала.
— Не съм.
— Правилно. Но какво ще стане, ако никой не ти повярва? — попита Джена.
После се обърна и си тръгна. Въпросът й увисна във въздуха. Уенди я гледаше как потегля с автомобила си. Тъкмо се обръщаше да си влезе в къщата, когато нещо я накара да спре.
Гумата на колата й. Издишаше. Нали Ед Грейсън й го бе казал?
Тя изтича до автомобила. Гумата беше наред. Наведе се и опипа с ръка задната броня. Пръстови отпечатъци, досети се тя. В бързината бе забравила за тях. Отдръпна ръка, клекна и се наведе, за да огледа.
Нищо.
Нямаше избор. Легна на земята по гръб, както правеха автомонтьорите. На алеята бе монтирала устройство, което улавяше всяко движение. То излъчваше достатъчно светлина. Тя се отпусна върху насмолената повърхност под автомобила. Не влезе много навътре. Съвсем малко. И точно там тя го забеляза. Беше с размери на кибритена кутийка. Беше прикрепено с помощта на магнит. Това обясняваше доста неща.
Ед Грейсън не се бе навел, за да провери задната гума. Целта му е била да постави под бронята устройство за проследяване.
Глава 9
— Клиентът ви иска ли да даде показания?
Хестър Кримстийн, която седеше в стаята за разпити в полицейското управление на област Съсекс заедно с Ед Грейсън, един огромен шериф на име Мики Уокър и младо ченге, което се казваше Том Стантън, отговори:
— Не ме разбирайте погрешно, но това е смешно.
— Радвам се, че се забавлявате.
— Забавно ми е. Наистина. Този арест е смехотворен.
— Вашият клиент не е под арест — отвърна Уокър. — Просто си бъбрехме.
— Водехте най-обикновен разговор, така ли? Колко хубаво! И въпреки това издадохте заповед за обиск на дома и колата му, така ли е?
— Така е.
Хестър кимна с глава.
— Добре, супер. Ето, преди да сме започнали — и тя му подаде лист хартия и писалка през масата.
— Какво е това? — попита Уокър.
— Бих искала да запишете имената си, званията, адресите на полицейските участъци, където работите, домашните си адреси, телефонните си номера, както и всичко онова, което би ми било от полза, за да ви се доставят призовките, с които ще ви призовем в съдебната зала, за да отговаряте за неправомерния арест.
— Вече ви казах. Никой не е арестуван.
— А пък аз ви го заявих съвсем ясно: и все пак сте издали заповед за обиск.
— Мисля, че клиентът ви иска да даде показания.
— Така ли?
— Разполагаме със свидетел, който е видял клиента ви да екзекутира човек — каза Уокър.