Младата стройна сервитьорка донесе бирите.
— Начосите пристигат след минутка.
— Няма проблеми, скъпа — отвърна Фил с усмивка.
Усмивката му беше хубава. Преди няколко години тя сигурно щеше да отвърне на усмивката му, но не и днес. Фил задържа погледа си върху нея малко по-дълго от необходимото, но Уенди видя, че момичето изобщо не го забеляза. Щом тя се изгуби от полезрението им, Фил вдигна пълната бутилка към Уенди. Тя взе своята, чукна се с него и реши да престане с тази игра.
— Фил, изразът „белязаното лице“ означава ли нещо за теб?
Той се помъчи да запази спокойствие. Свъси вежди, за да спечели малко време, дори каза:
— Ъ?
— Белязаното лице.
— Какво за него?
— Какво означава за теб?
— Нищо.
— Лъжеш.
— Белязания ли? — Физиономията му се изкриви. — Не беше ли филм? С Ал Пачино, нали? — Той заговори с отвратителен акцент и тя се подразни. — „Кажи здрасти на малкия ми приятел.“
Засмя се, като се опита да прикрие раздразнението си.
— Какво ще кажеш да половуваме?
— Откъде си чула тези неща, Уенди?
— От Келвин.
Мълчание.
— Днес го видях.
Отговорът на Фил я изненада:
— Да, знам.
— Откъде?
Той се наведе напред. Зад тях се разнесоха щастливи викове. Някой изкрещя: „Давай! Давай!“. Двама от отбора на „Янките“ тичаха презглава по игрището, сподиряни от виковете на запалянковците.
— Не разбирам каква е целта ти — каза Фил.
— Какво имаш предвид?
— Горкото момиче е мъртво. Дан е мъртъв.
— Е, и?
— Всичко свърши. Край, нали така?
Тя замълча.
— Какво искаш още?
— Фил, злоупотребил ли си с тези пари?
— Има ли някакво значение?
— Злоупотребил ли си, или не?
— Това ли се опитваш да направиш — да докажеш невинността ми?
— Отчасти.
— Не искам да ми помагаш, ясно? Заради мен. Заради себе си. Заради останалите. Моля те, откажи се.
Той извърна поглед. Ръцете му намериха бутилката, бързо я вдигнаха до устата му и той отпи голяма напоителна глътка. Уенди го погледна. За миг може би видя онова, което Шери бе видяла в него. Беше се свил в нещо като черупка. Нещо вътре в него — светлинка, проблясък, както искате го наречете — бе започнало да гасне. Спомни си думите на Попе за мъжете, изгубили работата си — колко силно им повлиява това. Бе гледала пиеса, в която се проследяваше и следната линия: мъж, който е изгубил работата си, не може да ходи с вдигната глава, не може да погледне децата си в очите.
Гласът му се превърна в настоятелен шепот:
— Моля те. Искам да оставиш нещата такива, каквито са.
— Не желаеш ли да научиш истината?
Той започна да къса етикета от бирената бутилка.
Оценяващо огледа направеното, сякаш бе художник, който работи с мрамор.
— Мислиш си, че са ни наранили — изрече тихо той. — Не са. Онова, което ни сториха, прилича на лека плесница. Ако оставим нещата така, всичко ще отмине. Ако се натягаме — ако ти се натягаш — ще стане много, много по-лошо.
Най-после етикетът се отлепи и политна към пода. Фил го гледаше как пада.
— Фил?
Той вдигна поглед към нея.
— Не разбирам за какво говориш.
— Моля те, послушай ме, ясно? Добре ме чуй. Ще стане по-лошо.
— Кой ще го направи по-лошо?
— Няма значение.
— Има, дявол да го вземе!
Младичката сервитьорка се зададе с начосите — бяха толкова много, че тя сякаш носеше дете в ръцете си. Остави ги на масата и попита:
— Желаете ли още нещо?
Те не желаеха. Тя се извъртя и ги остави. Уенди се наведе над масата.
— Кой върши тези неща, Фил?
— Не е точно така.
— Не е така ли? Те може да са убили дете!
Той поклати глава.
— Дан го направи.
— Сигурен ли си?
— Напълно — вдигна очи към нея той. — Трябва да ми вярваш по този въпрос. Ще се радвам да оставиш нещата така.
Тя не отговори.
— Уенди?
— Кажи ми какво има — настоя тя. — Няма да продумам пред никого. Обещавам. Ще си остане между нас двамата.
— Остави.