Гейнис се отправи към микробуса на Болд. Лий докладва, че се е върнал във форда. Целият екип на Болд тръпнеше в очакване.
Самуей заобиколи търговския център и пое на север по Пето авеню, където Лий и Ху не я изпускаха от поглед. Тя пресече „Нортгейт Уей“ при светофара и тръгна право на запад по междущатския мост. Болд и Гейнис седяха на предната седалка и слушаха Лий, който докладваше за движението на обекта. Гейнис зърна за миг Самуей и посочи в далечината.
Болд погледна към отсрещния край на моста, като се страхуваше, че там може да я чака кола и че ситуацията можеше да се усложни.
— Мотелът — каза той на Гейнис, като забеляза рекламната табела на стълба край магистралата.
— Смяташ ли?
— Флек може да е наел стая близо до търговския център. Така си осигурява достъп до транспорт и прикритие. Ако му се наложи — търговският център е наблизо, а междущатската магистрала на една крачка разстояние, Флек е там, в онзи мотел и я наблюдава.
Шосвиц нареди на Лий да последва Самуей. Болд се намеси и отмени временно заповедта, като се наложи над капитана.
— Изпрати Линкълн с велосипеда — каза той. — Флек наблюдава. Тя отива в онзи мотел.
Тридесет и девета глава
Тя се намираше в мотела.
След преждевременния край на стачката „Специални операции“ бяха преминали под командването на Патрик Мълрайт, четиридесет и няколко годишен гуляйджия, в чиито вени течеше ирландска и индианска кръв и който изглеждаше на шестдесет. Двете му очи бяха с различен цвят — едното зелено, другото почти кафяво. Придаваха му вид на бесен помияр и служеха като предупреждение за характера му. Познанството на Болд и Мълрайт датираше твърде отдавна, сблъсъците между тях бяха твърде много, което се случваше във всяка организация, но беше особено опасно в едно полицейско управление, където животът на хората зависеше от готовността за действие и времето за реагиране.
„Специални операции“ се снабдяваха с най-новото техническо оборудване много преди който и да е друг отдел, също както ФБР разполагаше с модерните „играчки“ доста преди всяко градско полицейско управление. Мълрайт раздаде цифрови клетъчни телефони с възможности на уоки-токи на всички участници в операцията, въпреки че методът, използван за това — полицай, преоблечен като скитник, който с пиянско клатушкане обикаляше района на мотела, като тикаше пред себе си пазарска количка (в която бяха скрити телефоните) — отне прекалено много време. Цифровите устройства не можеха да бъдат засичани, нито пък разговорите подслушвани, което означаваше, че всички полицейски служители, обградили хотела, можеха да следят ситуацията и да се свързват по един и същи канал за комуникации, без да се тревожат, че Флек може да ги чуе. В същото време обезопасените срещу подслушване полицейски честоти оставаха на разположение за връзка между участниците в операцията и ръководството на Управлението в Обществена безопасност.
Мълрайт донесе със себе си видео и аудио оборудване за дистанционно наблюдение, мощни бинокли и монокуляри с възможност за нощно виждане, ако това се окажеше необходимо. Придружаваха го четирима служители от екипа за бързо реагиране, готови да заложат живота си на карта и да щурмуват стаята на Флек, ако и когато поискаха от тях да направят това.
Малко хаотичните и разпокъсани опити да държат Самуей под наблюдение бързо придобиха координиран вид и заприличаха на умело ръководена по всички правила операция. Мълрайт потисна неприязънта, която изпитваше към Болд, като не позволи това да попречи на действията им.
Полицейската мрежа беше старателно изградена в концентрични кръгове. Скрити от погледа, разположени на ключови кръстовища на разстояние няколко пресечки във всяка посока се намираха четири патрулни коли с радиостанции, които очертаваха четирите ъгъла на обградения район. В този район се намираше Болд със своя форд и действащият самостоятелно Дани Линкълн, който все още въртеше педалите на велосипеда си, но сега надянал полицейска жилетка под якето си „Найк“. Всички участници зорко наблюдаваха тротоарите, в случай, че Флек приближеше пеш към мотела. По всеобщо мнение обаче той вече се намираше вътре.
Мълрайт и персоналът от командния център на „Специални операции“ се намираха в камион със закрита каросерия, върху боядисаните страници и плъзгащата се врата на който се мъдреха реклами на нова марка чипс от по-дебели картофени резени с тридесет процента по-малко мазнина. Беше паркиран на бордюра пред самия мотел, което, ако се наложеше, щеше да даде на екипа за бързо реагиране възможност за незабавно нахлуване в мотела. Един полицейски снайперист, който се намираше под командването на Мълрайт, се беше разположил на покрива на една сграда западно от мотела и държеше под прицел задната му страна. Няколко минути след влизането на Самуей в хотела операция „Спасители на плажа“ беше вече в ход. Тя беше наречена така от Мълрайт заради малкия закрит басейн на мотела, препълнен до преливане от жени в силно изрязани бански костюми, които, според големия надпис отпред, участваха в конференция за промоцията на нови козметични продукти. Ако се съдеше по басейна, твърде малко от тях присъстваха на семинарите.