Выбрать главу

Когато забелязаха Кортни Самуей да влиза в басейна с топла вода, облечена в наскоро закупения жълто-зелен бански костюм от две части със силно изрязани бикини, на Болд, а не на Мълрайт му хрумна идея как да открият в коя стая е отседнала и да съсредоточат усилията на отряда от „Специални операции“ към нея.

— Плува ли ти се? — попита той Боби Гейнис.

Макар че Болд и Гейнис заедно бяха отишли в клуба за стриптийз през нощта, когато бяха прибрали Самуей за разпит, Гейнис и момичето не се бяха срещали лице в лице. Тогава Гейнис беше отишла в гримьорните, а Самуей беше слязла в клуба направо от сцената и този, който я задържа и качи на една от патрулните коли, беше Болд. Той искаше да разполага с човек в залата с басейна и му трябваше не коя да е жена, а жена, на която можеше да разчита.

— Пред всичките тези пичове? С тези мощни монокуляри? — отговори тя. — С моите кълки? Забрави! Опитай с Джили. Направо ще им изтекат очите.

— Използвахме Джили пред работилницата на Уонг и после в онази сладкарница — възрази Болд. — Не можем да рискуваме с нея. Мога да извикам някоя от жените в патрулните коли, но липсата на опит може да ни провали.

— Ел Ти! — възропта тя. — Прати мъж. Прати Милнър. Имам чувството, че под дрехите му се крие страхотно тяло.

— Там има цяла дузина жени, Боби. Няма мъже. Ако изпратя мъж, на всички — на абсолютно всички — ще направи впечатление. Но ако влезе още една жена, никой няма да й обърне внимание.

— Предполагам, че ще трябва да си купя бански от магазина в мотела — подхвърли Гейнис и се усмихна. Явно самата мисъл за подобно приключение я развеселяваше.

— Ако имат — каза Болд. — Ако не — в търговския център.

— Сигурна съм, че имат — въздъхна тя. — И при това страшно готини. Не ми се ще да правя това, Ел Ти.

— Щом е слязла да се натопи, сигурно е взела ключа от стаята със себе си и той най-вероятно се търкаля върху кърпата й.

— Ами ако тук използват електронни карти вместо ключове? — попита тя.

— Тогава ще я последваш до нейния етаж и ще свършиш малко полицейска работа.

— В бански от магазина — изпъшка тя.

— В бански от магазина — потвърди той.

— И се каниш да ми заповядаш да направя това? — попита тя.

— Можем да отидем на рецепцията, да попитаме за Флек, да размахаме значки и полицейски снимки. Но ако той е подкупил администраторката, тогава ще се издъним. Ще се издъним с гръм и трясък, ако това пушкало, което може да изстрелва по седем куршума в секунда, влезе в действие.

— И трябва да го направя веднага, защото тя няма да стои много, нали?

— Така е. Права си.

— В противен случай ще останем с пръст в уста.

— Точно така.

— С моя задник ще стана за посмешище на целия пети етаж. Знаеш това, Ел Ти.

— Не и за мен — каза той, като вдигна бинокъла и го насочи към запотените стъкла на залата с басейна. — Още е там.

— Ще се наложи да взема стая, за да използвам басейна.

— Ще ти осребрим фактурата — успокои я Болд.

— И, предполагам, ще се наложи да си оставя оръжието тук, защото ще трябва да се преоблека в женската съблекалня. Значи ме пращаш там съвсем гола — каза тя, като имаше пред вид не банския костюм, а факта, че щеше да се наложи да остави пистолета си в микробуса.

— Влез гола — каза той, като обърна смисъла на думите й — и съм сигурен, че всички ще те забележат.

— Ха, ха! — отговори тя.

— Опитай се да не се набиваш на очи, Боби. И без излишен героизъм! Иди там, виж кой е номерът на стаята, натопи си краката и се откажи от къпането. Веднага щом можеш, се обади по клетъчния телефон, но внимавай някой да не подслушва. Вече имам двама души в болницата. Е, Боби?

— Ще ми бъдеш длъжник до гроб.

— Само почакай — каза Болд, — и ще видиш, че в резултат на това ще започнат да те канят на срещи.