— Внимавай! — тихо прошепна той в колата, но нямаше кой друг да го чуе.
— Преместих кърпите, когато влязох — каза Боби и посочи зад Самуей. — Съжалявам.
Самуей погледна назад към редицата от кърпи и ключове.
— Няма нищо.
— За семинарите ли си тук? — невинно попита Боби.
— Не.
— Страхотен бански имаш.
— Благодаря. — Това прозвуча вяло. Или топлата вода беше започнала да й действа.
Самуей погледна към Боби, като се опитваше да я огледа във водата. Боби се почувства неудобно. Като подръпна банския си, тя каза:
— Взех го на заем. Толкова е малък, че ми убива.
Самуей се засмя.
— Опитвала ли си някога от тези?
— Не.
— Трябва да опиташ. А дето разправят, че задникът ти лъсвал? Казвам ти, много са удобни. И са страхотни за линията на тена.
— Не мисля, че фигурата ми е съвсем подходяща — призна Боби. — Ти на колко си, на двайсет, двайсет и няколко?
— Близо.
— Е, да, ама аз не съм. Дори близо — добави тя и момичето отново се засмя.
Една от жените включи струите за масаж и Боби замълча, докато Самуей се носеше в поток от горещи мехурчета. Гейнис беше чувала Матюс да казва, че иска да установи контакт с престъпниците, особено с онези, склонни към насилие, преди полицията да ги залови, преди да спуснат бариера над емоциите си, преди да се появят адвокатите, преди да са подготвени за отбрана. Едва сега тя най-сетне разбра този неин стремеж — Гейнис отчаяно искаше да предразположи Самуей, така че тя да се разприказва, да се „порови“ в съзнанието й за всички ценни подробности, които би могла да извлече. Но за известно време й се наложи да помълчи. Няколко жени излязоха от басейна, а други се потопиха във водата. В залата имаше твърде много плът и твърде малко ликра. Разговорите, които достигаха до нея, се въртяха около вида на мъжете докладчици, които участваха в семинара.
— Чува ли се шумът от магистралата на твоя етаж? — попита Боби.
— Не съм обърнала внимание — затворила очи отговори Самуей.
— Значи не си на втория етаж — каза Боби.
— На третия — отвърна Самуей.
— Аз съм откъм страната на магистралата — обясни Боби, която вече беше постигнала първия си успех. На третия етаж. — Там е доста зле.
— От нашия имаме изглед към Космическата кула — бързо отвърна Самуей.
Гейнис спокойно можеше да отчете това „имаме“ като още един успех. Въпреки топлата вода тя усети как я побиват студени тръпки — Флек беше тук, на третия етаж. Играта щеше да загрубее.
— Стаята е малка — заключи Самуей, — но все пак изгледът е хубав.
— За първи път ли си в града? — попита Гейнис, за да поддържа разговора.
Самуей се обърна към Гейнис и я погледна изпитателно, с подозрение и Боби мигновено почувства как краката й омекнаха. Май беше прекалила с въпросите. Или може би тонът, с който ги беше задала. Или пък от време на време полицаят в нея си проличаваше под прикритието. Каквато и да беше причината, Самуей изведнъж изгуби интерес към разговора. Тя нервно скръсти ръце, огледа помещението, сякаш очакваше и някой друг да я наблюдава, промърмори, че трябва да тръгва и излезе от басейна.
Боби се извърна, разбирайки, че това беше нейният момент. Беше прекалила с въпросите. Вече не можеше да се озове в асансьора заедно с момичето без това да изглежда нагласено. Трябваше да види този ключ и да узнае номера на стаята й. Но Самуей стискаше ключа в ръката си, докато проверяваше дали е взела собствената си кърпа и Боби не можа дори да го зърне.
Самуей погледна назад. От мястото си в басейна Боби виждаше само задника на момичето. И точно в този момент й хрумна идея, за която не беше се сетила досега. Тя бързо се измъкна от басейна и грабна кърпата си. Самуей уви голямата хавлия около себе си, затъкна края й в горницата на банския си и надяна на краката си чехли с дебели подметки.
Боби се подсуши и се наметна с кърпата си. Самуей беше тръгнала към вратата, когато тя я настигна. Гейнис никога не беше правила нещо подобно — нямаше никаква представа как да започне, но беше убедена, че именно това е номерът, който щеше да й свърши работа.
Докато минаваха през вратата почти една до друга, Самуей, явно притеснена, се обърна към нея и каза:
— Радвам се, че се запознахме. — Беше ясно, че иска да се отърве от Гейнис.
— Аз, а… — Боби искаше да изчака, докато се озоват в асансьора. — Аз също се радвам, че се запознахме — каза тя. — Да, разбира се.