Беше й толкова неудобно, та чак й се повдигаше.
— Мислиш ли… — продължи тя, като ускори крачка, за да не изостава от изнервената Самуей. — Мислиш ли, че наистина ще изглеждам добре в един от тези бански?
Те влязоха в асансьора. Самуей явно се чувстваше като попаднала в капан. Боби беше споменала втория етаж — тя трябваше да натисне 2. Самуей натисна 3 и бутонът светна.
Вратата се затвори. Асансьорът започна да се издига, като потракваше.
Боби смъкна кърпата, за да може момичето да я огледа. Тя се завъртя, сякаш се намираше на подиум, като нарочно се опита това да изглежда непохватно. Изчерви се. Много добре знаеше, че ако има тяло, на което силно изрязаните бикини нямаше да подхождат, това беше нейното собствено тяло. Но тя искаше да внуши и още нещо. Когато приключи със завъртането и отново се озова очи в очи със Самуей, тя заговори преди момичето да успее да направи това.
— Мисля, че ти си много красива — сластно каза Боби и пристъпи напред, почти се допря до Самуей и като се постара да си придаде притеснен вид, прошепна дрезгаво: — Разбирам, че това е малко внезапно… Искам да кажа, аз дори не знам името ти. Но, ако нямаш какво да правиш довечера… Искам да кажа… искаш ли да идем в някой клуб или на друго място?
— Слушай, ти си сладурана — сърдечно каза Самуей, видимо успокоена — и ако искаш да пробваш банския, мисля, че трябва да го направиш. Но аз съм танцьорка. Клубове за мъже? Доста от моите приятелки си падат по момичета, разбираш ли? В това няма нищо лошо. Аз обаче не си падам. И освен това довечера тъй или иначе съм на работа.
— Къде? — попита Боби, като се опита да си придаде съкрушен вид.
— В Двореца на удоволствията.
— Имам пред вид банския — каза Боби.
Самуей разгърна хавлията и посочи към емблемата, зашита на колана. Не можеше да се въздържи да не покаже още веднъж тънката си талия и стройни крака. При това движение ключът издрънча в лявата й ръка и Боби зърна номера на стаята. 312.
Гейнис почувства как сърцето й подскочи.
— „Найк“ — каза Самуей. — Купих го от търговския център ей там. В магазина за спортни стоки.
Асансьорът спря.
— Благодаря — каза Боби. — И извинявай за неудобството. Толкова си красива — допълни прочувствено тя. — И тялото ти също.
Усети, че се изчервява и си помисли, че това е добре. Излезе от асансьора с омекнали колене.
— Няма нищо — извика след нея Самуей. — Приятен ден.
Вратата на асансьора се затвори.
Боби измъкна клетъчния телефон от навитата кърпа и се обади.
— Стая триста и дванадесет. — Имаше чувството, че всеки момент ще припадне. Ами ако Самуей беше приела предложението й?
Когато снайперистът, който наблюдаваше задната страна на мотела, потвърди присъствието на двама души в стая 312, той погрешно взе Самуей и собственото й отражение в огледалото за двама души. Точно потвърждението на този полицейски служител накара Патрик Мълрайт да даде заповед за нахлуване, което от своя страна доведе до последвалия хаос.
Придвижването на хората от „Специални операции“ през което и да е оживено място излагаше на голяма опасност цивилните, присъстващи там, и увеличаваше риска от провал на операцията. Хората или се паникьосваха, или тръгваха след облечените в черни дрехи полицаи, въоръжени с бойни пушки.
Болд можеше да изпрати някой от детективите да поговори със служителите на рецепцията, но предпочете сам да свърши това, като предварително провери два пъти оръжието си. Отиде до гишето за регистрация на гостите и поиска да говори с управителя, като се представи само с визитката си, без да показва полицейската си значка и да споменава чина си. Гейнис го беше запознала с разположението на стаите на етажа. В лявото си ухо беше поставил слушалка, която, колкото и малка да беше, го притесняваше, но не можеше да мине без нея, тъй като това беше единственият начин да поддържа връзка с Мълрайт и хората от екипа му. Просто трябваше да следи съобщенията, за да бъде в крак с развитието на събитията. Заради това държеше ръката си до ухото, като се преструваше, че се почесва и се опитваше да скрие слушалката доколкото това беше възможно.
Жената зад гишето погледна към него и Болд повтори тихо:
— Управителят. Ще дойдете с мен.
Никой не знаеше кого би могъл да подкупи Флек.
Администраторката кимна притеснено и посочи вратата вдясно. Само след миг Болд вече беше влязъл в кабинета. Управителят, около четиридесет и пет годишна жена с червеникава коса, погледна Болд изплашено и с неодобрение, когато администраторката го представи. Той я изчака да седне.