Отново се замисли за собствената си идея за триангулацията — може би Флек щеше да ги заведе право при себе си. Номерът, на който го бяха търсили от затвора в Итъридж, не беше използван от смъртта на брат му. На Болд му трябваше сегашния му номер.
— Мисля, че истинското му име е Били Бел — прекъсна мислите му Гейнис, която все още се опитваше да си спомни името на търговеца на крадени вещи. — В отдел „Взломни кражби“ трябва да го знаят — повтори тя.
— Не искам да ме вкарвате в затвора — настоя отпаднало Самуей. — Искам да ме настаните в едно от онез места, дето играят волейбол и разни такива неща. С облекчен режим. С предсрочно освобождаване срещу работа. Нещо такова.
— Трябва ни номера на клетъчния телефон, който използва — повтори Болд. — Ако ни дадеш тези номера, Тинкър може би никога няма да разбере, че ще го отарашим заради Флек.
Самуей огледа Болд изпитателно. Предложението му явно й беше харесало.
— Телефонни номера? — попита тя, като натърти на окончанието за множествено число. — Вече му е останал само един клетъчен телефон.
Тя спря, като очакваше, че Болд ще я прекъсне, но той мълчеше, вперил поглед в нея.
— Вие, пичове, му прибрахте другите, когато открихте квартирата му.
Болд почака тя да продължи.
— Кажи това, което искам да чуя — настоя той.
— Знам му номера — увери го тя.
Болд извади химикала си и започна да записва.
Четиридесет и първа глава
— Исках да чуеш това — каза Болд на Дафни, която беше седнала на единия от двата стола от другата страна на бюрото му. — Все пак разследването на нападението над Санчес все още е твое — напомни й той.
Болд разбра, че сутринта Дафни беше бягала, защото бузите й бяха поруменели и щяха да останат такива през целия ден. Беше облечена с розова блуза, къса сива пола и черни ботуши. Ароматът, който се разнасяше от нея, беше свеж, но не натрапчив. Това беше типично за Дафни. Той махна с ръка към Боби Гейнис.
— Тя ми докладва в общи линии по телефона.
— Да чуем — каза Дафни.
— Момчетата от „Взломни кражби“ нахлуха при трима търговци на крадени вещи, между тях и Били Бел, за да отвлекат вниманието от разследването на Флек и да не разкрият, че са получили сведенията от Самуей — каза Гейнис. — И у тримата бяха открити крадени вещи, и на тримата бяха показани набори от снимки, в които фигурираше и Флек. Бел идентифицира Флек като част от уговорката, че ще го оставят на свобода. Нашите момчета му показали списъци с описания на електронно оборудване, откраднато от Флек от различни къщи — марките, моделите и няколко серийни номера. Бел разпозна повечето от тях. Той не само си спомни, че са минали през магазина му, но в няколко от случаите беше записал в компютъра си и серийните номера.
— Модерни престъпници — промърмори Болд. — Никога не престават да ме учудват.
— „Повечето от тях“ — повтори думите на Гейнис Дафни. — Защо „повечето“, а не „всички“?
— Защото Бел не можа да си спомни за нито една от вещите на Санчес.
Тъй като на петия етаж отново гъмжеше от хора, в кабинета на Болд непрекъснато долиташе шум отвън. Но в продължение на няколко минути никой от тримата не проговори и на него му се стори, че е настъпила абсолютната тишина.
— Можем да измислим обяснение за това — каза той.
— Не ще и дума — съгласи се Гейнис.
— Флек е изхвърлил електрониката, защото не е искал да го свържат с нападението — предложи Болд.
— Този тип? — попита Дафни. — Не, в никакъв случай. Поканихте ме тук, за да чуете професионалното ми мнение, нали?
Това изглежда беше насочено към Болд.
— Той си свършва работата и очаква някаква награда. Този тип е закоравял престъпник — напомни му тя. — Ще се изплаши ли, само защото е бутнал някаква жена по стълбите?
— Или е счупил врата й изотзад — поправи я Болд. — Дикси не изключва тази възможност.
— Доколко можем да вярваме на това, което Бел казва? — обърна се Дафни към Гейнис.
— Не много — отговори тя. — Но точно в този случай му вярвам. Той знае за Ла Моя и Санчес, както и целия град. Знае и нещо друго, че не се шегуваме.
— Е, значи когато във вестниците са се появили съобщения за нападението на Санчес и за това, че е полицейски служител, Флек е казал на Бел да изхвърли електрониката — заяви Дафни.
— Възможно е — отговори Гейнис. — Но в такъв случай Били Бел още по-добре щеше да си спомня за стоката.