— И това означава… — объркано проточи Дафни.
— Мисля, че Бел е прав за това — каза Гейнис. — Той има какво да загуби. Момчетата от „Взломни кражби“ могат да го тикнат зад решетките заради вещите, които откриха при него. Защо да ни заглавиква? Не вярвам.
— Защото се страхува от Флек — отговори Дафни, — както, изглежда, и всички останали. — Тя погледна към Болд, като се опита да прецени реакцията му, но той не й даде възможност.
— Възможно е — съгласи се Боби.
— Работата е там, че ако Бел не лъже — намеси се Болд, — значи той е продавал повечето от стоката, която Флек му е доставял, с изключение на електронното оборудване на Санчес. Ако това е вярно, трябва да има някакво обяснение. Слушайте. Предполагаме, че Флек е пребил Джон и при това положение все още оглавява списъка на отдела за най-търсените престъпници.
— И? — попита Гейнис.
— Санчес не го разпозна между снимките, които й занесохме — напомни и на двамата Дафни. — И поне веднъж не отхвърли възможността в нападението над нея да е участвал повече от един човек.
— Добре де, и накъде ни води всичко това? — нетърпеливо повтори Гейнис.
— Ще анализираме много внимателно нападението над Санчес — каза Болд. — Ще започнем отначало. Ще разработим случая от нулата и ще се опитаме да наместим в него Флек. Тя е работила по един от случаите — това я свързва със света на Флек. Трябва да узнаем всичко, което може да се узнае. Ще разпитаме отново Самуей. Но нищо не трябва да попречи на издирването. То си остава главната ни задача. Флек знае много от отговорите, които ни интересуват — добави той.
— Но ако Флек не е нападнал Санчес — продължи да упорства Гейнис, все още раздразнена от собственото си объркване, — накъде ще ни отведе всичко това?
Болд погледна към Дафни и когато срещна очите й, прочете в тях загриженост за себе си. За жена, която обикновено успяваше да не дава израз на чувствата си, това означаваше твърде много. Дафни знаеше накъде точно щеше да ги отведе всичко това. Но на този въпрос отговори Болд.
— Ще ни отведе при дявола — каза той.
Дафни кимна. Беше съгласна с думите му.
— Някой от нашите! — ахна Гейнис. — О, господи! — добави тя.
Четиридесет и втора глава
— Съвещанието беше трудно — каза той на Лиз.
Болд представи противоречивите доказателства, свързани с възможното участие на Флек в нападението над Санчес, на съвещание с шефовете на отдели. Присъстваха капитаните Хил и Шосвиц, както и капитанът на детективите и един от заместниците на началника на Управлението, на когото бяха подчинени всички капитани. Въпреки изявлението на Болд, че макар Флек да беше заподозрян за нападението над Ла Моя и че той възнамерява да го преследва докрай, все още съществуваха редица въпроси, свързани с нападението над Санчес, които, според него, не изключваха участието на „вътрешен персонал“.
Заместник-началникът Макафри заяви, че макар и неохотно, ще възложи на „Вътрешни разследвания“ да направят преглед на случая. Болд помоли включването да се отложи, докато той и Матюс не разгледат отново всички доказателства — преки и косвени. Макафри се съгласи да отпусне на Болд четиридесет и осем часа. Шийла Хил успя умело да договори този срок да бъде увеличен на седемдесет и два часа.
Болд си тръгна от съвещанието с часовник, който отброяваше минутите в главата му.
В разгара на преследването на престъпник, който се криеше от полицията, и в началото на цялостно преразглеждане на случая с нападението над Санчес, той беше затънал до гушата в работа.
Изяде един сандвич с печено агнешко, гарниран с лук и домати, докато Лиз се задоволи само с гръцка салата. Отношенията им се бяха настанали на масата между тях като висока ваза с цветя или запалена свещ, през която нито един от двамата не можеше да вижда. Болд никога не се беше чувствал толкова смутен в нейно присъствие.
— Затънал съм в кал до гушата — каза Болд след настъпилото неловко мълчание. — Точно така се чувствам. Работата. Ти и аз. Всичко.
— Това, което аз чувствам, е нужда — истинска нужда — да поставим нещата по местата им. Защото сега нищо не е както трябва. Натрапвахме се на Джон и Кристин в продължение на седмици, и това не беше нормално. Трябва да ги поканим на вечеря, да им купим някакъв наистина специален подарък в знак на благодарност. Но ти почти не се прибираш у дома, а когато си дойдеш, дори не говориш с мен.