Обади се в лабораторията, свърза се с Бърни Лофгрийн и го попита за маратонките, които бяха открили в шкафа на Флек при първия обиск на квартирата му.
— Какво по-точно те интересува?
— Човекът, с когото говорих, каза, че маратонките били „Конвърс“, но сравни ли грайфера на подметката със следата от „Найк“, която открихте върху коженото яке на Санчес?
— Сравних я и ги изпратих в Хранилището. Там се намира и якето й.
Споменаването на Хранилището подсети Болд за Рон Чапмън и посещението му в „Петел и Бик“ през нощта, когато Шок и Филип бяха пребити.
— Хранилището — повтори Болд.
— Точно така — каза Лофгрийн. — Ти четеш ли си изобщо съобщенията по електронната поща?
— Отсъствах от града — отговори Болд, като се обърна да провери в компютъра. Седемнадесет съобщения. В хаоса, който беше последвал нападението над Ла Моя и проследяването на Самуей, беше изостанал с работата. Започна да ги преглежда и отвори писмото от Лофгрийн точно в момента, в който Бърни казваше:
— Грайферът на подметката, свален от якето, се оказа от „Еър Найк“. В шкафа на Флек имаше два чифта „Конвърс Ол Старс“. И двата модела са широко разпространени, но не са еднакви. Дори не си приличат.
— Номерът същия ли е? — попита Болд, като прочете в материалите по разследването, че отпечатъкът от якето на Санчес е бил четиридесет и втори номер.
— Флек носи четиридесет и четвърти — отговори Лофгрийн. — И тук няма съвпадение с отпечатъка, който свалихме от якето.
Той почака.
— Лу? Там ли си?
— Мисля.
— Не е това, което искаше да чуеш — заяви Лофгрийн, — иначе веднага щеше да ми затвориш телефона, както винаги правиш.
— Наистина ли? — попита Болд, който с удивление научи този факт, касаещ собственото му поведение.
— Всеки път — потвърди Лофгрийн.
— Найкито… — каза Болд — отпечатъкът отчетлив ли е?
— Донеси ми маратонката и по всяка вероятност ще мога да потвърдя, че следата върху якето на Санчес е от нея. Просто трябва да идеш до Хранилището.
Ето, отново Хранилището. Той благодари на Лофгрийн, преди да затвори. Кой казва, че от старо дърво обръч не става?
Болд се обади в Хранилището. Отговори Райърдън. Райърдън работеше с Пендъграс. И двамата бяха от бригадата на Кришевски. Кришевски и Пендъграс бяха уволнени след внезапната проверка на здравните инспектори, разпоредена от началника на Управлението. По някакъв начин обаче Райърдън беше оцелял. Болд реши да премине направо към целта. Райърдън сигурно вече беше научил за среднощното посещение на Болд и Ла Моя у Пендъграс. Райърдън можеше да му свърши работа, но приятели нямаше да станат.
— Искам да ми направиш една справка в дневника — заяви Болд.
— За?
— Шок или Филип — каза Болд. — Посещавали ли са Хранилището през последните десет дни?
В слушалката настъпи тишина.
— Чакай да проверя — отговори Райърдън.
Болд очакваше да чуе шума от разгръщането на страниците на дневника — слухът му беше като на прилеп — но не чу нищо, нито дори потракването на клавиши.
— Нищо не виждам, лейтенант. Защо не дойдеш сам да провериш?
Този път Болд замълча.
— Да… добре… благодаря — каза той, като много добре знаеше, че слухът му не го е подвел.
Защо Райърдън дори не си беше направил труда да провери? От инат? Ядосан, че Болд беше разпитвал Пендъграс? Нима грипът все още продължаваше между тези стени?
Мисълта, че шепа полицейски служители можеха все още да саботират работата на колегите си, които бяха останали на служба по време на грипа, не напусна Болд през целия път към дома му.
Отби се в „Шегата е за ваша сметка“ и изсвири шест балади през една от паузите между комедийните скечове. Когато излизаше, Беър Беринсън го спря и каза:
— Ама че мрачни парчета свириш, мой човек.
След това подкара към Каркийк Парк и се разходи край водата, като се чудеше какво да мисли за явния отказ на Райърдън да му помогне. Мракът вече падаше и цветът на водата плавно се превръщаше от зелен в сив, а сигналните лампи по антените на радиостанциите започнаха една по една да светват. Над главата му почти безшумно прелитаха самолети. Болд се чувстваше смазан. Семейният му живот представляваше истинска неразбория. Колеги от Управлението пречеха на опитите му да разкрие нападателя на Санчес, който междувременно можеше да се окаже и същият човек, пребил Шок и Филип. Първата му мисъл беше да се обади на Дафни, но Болд благоразумно се въздържа да го стори. Вместо това се отправи към къщи. Към къщи, където му беше мястото.