Выбрать главу

За миг Болд изпита облекчение, защото се беше страхувал, че карабината изобщо нямаше да бъде тук — че е била изнесена от Хранилището и използвана при опита за убийството му. Той помириса цевта — не беше използвана скоро. След това отдалечи малко карабината от себе си, докато Чапмън слизаше по стълбата. Сърцето му щеше да се пръсне. Той посегна към етикета. Цифрите не съвпадаха. Болд отново ги провери.

— Нещо не е наред ли? — попита Чапмън, усетил смущението на Болд.

— Това не е същата пушка — отговори Болд. — Дори моделът не е същият.

Думите му отекнаха в помещението.

Рон Чапмън погледна към него и каза:

— Майка му стара! Загазихме!

Болд се обади на Дафни и Боби Гейнис, че ще ги чака на Градинската тераса на Олимпийския хотел „Фор Сийзънс“. Когато пристигнаха, той вече беше поръчал три чая и чиния кифлички със стафиди. Въпреки че не беше редовен посетител, Болд се отбиваше тук да изпие по един чай следобед всеки път щом сметнеше, че може да си го позволи — обикновено когато получаваше заплатата.

Изборът на мястото не успя да заблуди нито Гейнис, нито Матюс. Те пристигнаха заедно, като бяха изминали пеш разстоянието от Управлението до хотела.

— Е, Ел Ти — попита Гейнис, като се настани на стола срещу Болд и остави другата половина от канапето за Дафни, — какво е това важно нещо, за което не можем да говорим в службата?

— Толкова ли съм прозрачен?

— Не и с тази предпазна жилетка, която си облякъл — каза Дафни.

Болд беше едър мъж. Предпазната жилетка му стоеше по-добре, отколкото на повечето му колеги. Беше си купил риза с два размера по-голяма от обичайното, която да прикрива жилетката. Всичко това беше станало по настояване на Лиз — неговата отстъпка в спора им, за да може да се върне на работа.

— Обещах на Лиз, че ще я нося — обясни той.

Дафни Матюс пребледня.

— Мисля, че ни дължиш обяснение.

Той им описа последните си осемнадесет часа — опитът да го убият, посещението при Лофгрийн и подменената карабина в хранилището.

Дафни посегна да стисне ръката му, но се спря и придърпа маслото към чинията си. Дафни не обичаше масло, затова Гейнис я изгледа учудено.

— Някой е стрелял по теб? — изпъшка тя.

— Един изстрел — уточни спокойно Болд. — При това не беше за предупреждение.

Гейнис погледна към кифличката в чинията пред себе си.

— Жалко — каза тя, — апетитът ми отиде по дяволите.

— Имам теория, която искам да споделя с вас — каза им той.

Дафни изглеждаше като замръзнала на канапето до него. Гейнис го прекъсна.

— Флек е открил къщурката ти?

Болд се обърна към нея и отговори:

— Лиз също се досети за това. Флек няма как да разбере къде живеем. Очевидно ще трябва да го поставя на едно от последните места в списъка. — Той ги остави за момент да помислят над казаното и продължи: — Някой е подменил карабината.

— Ел Ти, направо ме плашиш.

— Някой е подменил карабината. Това не е оръжието, конфискувано при престрелката, в която е ранен Уилямсън. Санчес е ходила четири пъти в Хранилището непосредствено преди да я нападнат. Шок и Филип са ходили два пъти. Ами ако това е случаят на „Вътрешни разследвания“, за който никой не иска да говори?

— Мили боже! — смотолеви Гейнис.

— Грипът! — прошепна Дафни, която го познаваше много по-добре от останалите.

Той успя да се усмихне. Радваше се на отношенията между тях тримата.

— Да предположим, че няколко „избраници“ са били предупредени, че стачката е неизбежна, че преговорите са се провалили. Да предположим, че това е станало много преди ние, останалите, изобщо да разберем, че се готви отмяна на заплащането за извънреден труд. Редовите служители — каза той. — Спират заплатите. Хората започват да вземат пари назаем. След известно време никой вече не дава заеми и семействата започват да гладуват. Ами ако няколко от нашите момчета са решили, че имат нужда от гаранции, от застрахователна полица?

— Задигат оръжие от Хранилището и го продават на черния пазар — предположи Гейнис.

— Но там е имало карабина — възрази Дафни. — Само че друга марка. Какво, може би хората от Хранилището са сгрешили? С тази система на отчетност?

— Правилно — потвърди Болд. — Точно това, което очакват да си помислим — човешка грешка. И най-вероятно проверката на „Вътрешни разследвания“ е била по този повод.