— Вие казахте, че мога да го изпусна — напомни му Дафни, като погледна часовника си, — и аз останах с впечатление, че сте го открили. Или може би не съм ви разбрала правилно?
Озбърн протегна ръка и потупа по рамото мъжа, който седеше пред него. Пръстите на компютърния специалист затанцуваха по клавиатурата. До този момент Дафни не беше разбрала, че мъжът също участва в техния разговор.
— Погледнете към екрана вдясно — каза Озбърн.
Екранът беше огромен, около десетина квадратни метра, наполовина от екрана на някое малко кино. На него се появи цветна карта на града, която Дафни добре познаваше. Тъмнозеленото петно вляво очевидно беше Пъджет Саунд.
— Ако човекът, който ви интересува — каза Озбърн, — се обаждаше по по-нов телефон, технологията щеше да свърши работата вместо нас. Единственият недостатък е, че се влияе от смущенията по линията на видимост. Боя се обаче, че вашият заподозрян използва по-стар аналогов модел. Всеки път, когато се е обаждал през последните осемнадесет часа, нашата мрежа, както и мрежите на конкурентите ни, са записвали тези предавания на сигнали от неговия, и от стотици хиляди други телефони едновременно. Дадена кула приема сигнала, а компютрите го регистрират по време заради телефонните сметки. В центъра на града неговият сигнал може да задейства шест или осем кули, с разлика във времето частици от секундата. Разполагаме със запис на всичко това.
Той отново потупа мъжа по рамото.
— Сега ще видите различните места, от които са подадени сигналите при всяко негово обаждане. Червените точки означават, че той е стоял на едно място. Червените линии показват, че се е движел. Тези линии са оцветени от розово до тъмночервено, за да се укаже посоката — розовото бележи мястото, където е започнал разговора, а тъмночервеното — мястото, където го е приключил.
В този момент Дафни видя как на няколко места върху екрана се появиха няколко червени точки и още няколко червени линии. Някои от линиите бяха много къси — около половин пресечка, други бяха по цяла миля и повече, като Флек по няколко пъти беше завивал на ъглите.
Очарована, Дафни разгледа внимателно схемата. Тя бързо успя да открие в коя част на града Флек прекарваше повечето време. Общо взето, той изглежда се стараеше да избягва района в центъра и около сградата на Обществена безопасност. Дотук нищо изненадващо, помисли си тя.
В лявата част на екрана забеляза три дълги линии, които преминаваха от розово в тъмночервено, насред Пъджет Саунд. Дафни се вгледа по-внимателно в тях.
— Значи знаем точно кога той е бил на всяко от тези места — промълви тя.
Озбърн погледна към нея.
— Виждам, че съвсем оправдано проявявате интерес към линиите вляво, тези в Пъджет Саунд.
— Какво точно представляват те?
Озбърн отново потупа мъжа по рамото.
— Увеличи, ако обичаш.
Линиите, които бяха привлекли вниманието й, бяха обградени от примигващи квадратчета, а после тази част на Пъджет Саунд запълни целия екран, така че дължината на оцветените линии достигна между шестдесет сантиметра и два метра. Ясно се виждаше времето на всяко от обажданията: 10:17:47, 20:36:16, 10:19:38.
— Помислих си — продължи Озбърн, — че за да разберете технологията, за да разберете ситуацията и да вземете обективно решение, доколкото можете да се доверите на тези данни, трябва да видите това, лейтенант. Иначе не бих ви помолил да дойдете тук. Но тези три обаждания включват единствените две предавания, които са били осъществени долу-горе по едно и също време, от единственото възможно място, където бихте могли да откриете човека, който ви интересува.
Дафни поклати глава. Тя все още не можеше да разбере как точно би могло да им помогне това.
— По една случайност — каза Озбърн, — нашият картографски отдел използва картите на „Алфа Мапс“, същите карти, които са отпечатани в началото на телефонните указатели. Разбира се, в това няма нищо чудно, тъй като ние сме телефонна компания. Важното в случая е, че картите на „Алфа Мапс“ показват фериботните маршрути.
Той отново потупа мъжа по рамото. На екрана отново се появи картата на града, като този път от пристанището през Пъджет Саунд бяха нанесени пунктирани линии. Те преминаваха невероятно близо до цветните линии, които обозначаваха предаванията, начертани от компютърната програма.
— Това е маршрутът на ферибота за Бейнбридж Айлънд — посочи Озбърн. — Маршрутът до Уинслоу. Вашият човек е пътувал до града с ферибота в десет и петнадесет вчера преди обед, обратно към острова в осем и половина вечерта, и пак до града в десет и петнадесет днес преди обед. — Той посочи часовника си. — Фериботът в осем и половина тръгва след двадесет минути. Ако побързате, ще успеете да се качите.