Дафни стисна ръката на Озбърн и се втурна към вратата.
— В тази работа човек се научава да ограничава загубите — каза Кришевски на Болд. — И точно това ти препоръчвам. Някой бил стрелял по теб — чувам, че този тип, когото издирваш, купил карабина.
— Не е той.
— Не искам да слушам повече.
— Нещо те притеснява ли? — попита Болд. — Какво? Че не ме улучиха?
— Нищо подобно.
— Така ли? — попита Болд.
— Хей, аз нямам пръст в тази работа. — Кришевски наблегна на тази дума. — Знаеш това.
Думите му смазаха Болд. Той веднага разбра накъде щеше да се насочи разговорът.
Кришевски погледна напрегнато към вратата и сниши глас. Болд едва го чуваше.
— Те имат видеозапис, Лу. На една от охранителните камери в денвърския хотел. Аз нямам нищо общо с това — добави той. — Дойдох тук единствено от желание да не изнесат подробности от личния ти живот в пресата. Ако тази история излезе на бял свят, не само жена ти и децата ти ще страдат, но и един от двама ви ще трябва да напусне Управлението. И това няма да е психоложката, защото тя е единствената в Управлението. И какво остава за теб? Порокът? Транспортният отдел?
Кръвта бучеше в ушите му. Трябваха му имена. Трябваше му някаква възможност да предотврати всичко това.
— Ти ще изгърмиш заедно с тях, Кришевски — предупреди го той.
— Аз? Кой, мислиш, ти се обади онази вечер и те открехна за нападението над Шок и Филип?
Думите му смаяха Болд.
— Виждаш ли? Това е целта на посещението ми. Да огранича загубите. Те са готови да ти съдерат задника. Не им позволявай да го направят. Един път и ти се откажи. Направи услуга на всички. Зарежи тази история.
Болд се постара да отговори с тон, който показваше, че няма никакво намерение да отстъпва и че знае за какво говори.
— Ти, Чапмън, Пендъграс…
— Не е това, което си мислиш.
— Тогава най-добре някой да ми обясни.
Кришевски не можеше да повдигне облегалката на креслото. Мъчеше се като дете, което иска да слезе от висок стол, и най-накрая успя.
— Добре де, излъгах — каза той.
Болд усети как в гърлото му заседна някаква буца.
— Никой не ме е пращал. Тук съм, за да не допусна да завлекат и двама ни в калта. — Той погледна Болд в очите и продължи: — Мисля, че мога да го направя. Но и аз, като теб, също съм загазил здравата, повярвай ми.
— Не ти вярвам.
Кришевски се усмихна нервно.
— Чапмън е докопал видеозаписа. Тези момчета са готови на размяна с теб — касетата на Чапмън срещу онази от хотела в Денвър.
Пейджърът и клетъчният телефон на Болд зазвъняха почти едновременно. Той изключи и двата, без да им обърне никакво внимание и без да сваля поглед от Кришевски.
— Значи аз трябва да намеря тази касета и да ти я дам — спокойно каза Болд. — А ти нямаш нищо общо с това — язвително подхвърли той.
— Не се навирай там — натъртено произнесе Кришевски.
— Нямам кой знае какъв избор — отговори Болд. — Ако си дошъл тук по собствено желание и ако си толкова чист — какво ще те спре да не проговориш?
— Не съм чак толкова чист — призна Кришевски. — Уволниха ме. Не искам да ме вкарат и в затвора.
— А-ха! — многозначително каза Болд.
— Моето престъпление — ако искаш да го наречеш така — е, че се опитах да поправя една глупост. Чужда глупост. Рон Чапмън има видеокасета, която може да създаде доста неприятности на някои от моите момчета. А сега загазих, защото се опитах да им помогна. Всички загазихме. Единственото, което мога да направя, единственото, което мога да ти кажа, е: намери касетата на Чапмън и всичко приключва.
— А Санчес? Дали тя ще може отново да стане и да ходи?
— Ще изляза отпред — каза Кришевски. — Кажи на Лиз и децата довиждане от мое име.
Четиридесет и седма глава
Когато Дафни пристигна на щатския фериботен терминал, на морския съд, който трябваше да пътува за Уинслоу на Бейнбридж Айлънд нямаше повече място за коли, макар че все още продължаваше да приема пътници. Тя спря хондата си на паркинга и пое бързо към ферибота. Чантата й шумно се блъскаше в хълбока й. В съзнанието й примигваше предупредителна червена лампичка — белегът на врата й беше от рана, получена на ферибот, при изпълнение на служебните й задължения. Тогава с нея беше Болд. Искаше й се и сега той да е с нея.