Всички щатски фериботи бяха огромни чудовища от заварена стомана и издигащи се една над друга палуби, боядисани в бяло и сиво, уморени водни автобуси, които всяка година превозваха стотици хиляди пътници. Корабът изглеждаше почти толкова широк, колкото и дълъг, огледален образ на самия себе си, с две лоцмански кабини на носа и кърмата. Тя винаги се беше удивявала, че нещо, направено от стотици тонове стомана и пренасящо в трюмовете си стотици тонове автомобили, въпреки всичко успяваше някак си да се задържи над водата и да плава в открито море. Никога не се чувстваше в безопасност, когато се намираше на ферибот.
Преплетен в мислите й, докато се изкачваше по стълбите към просторните салони на палубата и търсеше Брайс Абът Флек, беше портретът на мъжа, създаден от собствената й психологическа оценка въз основа на престъпното му минало. Избухлив, често склонен към насилие, предразположен към прекомерна употреба на наркотици в моменти на силен стрес, той трябваше да бъде избягван. А тя беше тръгнала да го преследва. Сама. На кораб. Щеше да го наблюдава, но нямаше да установи контакт с него. Най-накрая Болд щеше да отговори на обажданията й и сам да я потърси в отговор на съобщенията, които му беше оставила. Тя беше вбесена, че той очевидно беше изключил телефона и пейджъра си, или ги беше оставил някъде. Според нея задачата й беше да открие и идентифицира Флек, да докладва на Болд местонахождението му и да се посъветва с него какво да прави по-нататък. Едно нещо знаеше със сигурност — и дума не можеше да става на кея в Бейнбридж да ги чака армия от полицаи. Флек не беше човек, когото можеха да притиснат, при положение че на борда се намираха стотици потенциални негови заложници. Също като някой див кон, по-добре беше да го наблюдава отдалеч, отколкото да се опита да го залови сама. Ако трябваше да се хвърля ласо, трябваше много точно да се подбере подходящия за това момент.
Въпреки тези трезви мисли, Дафни изпитваше изгарящо желание да поговори с него преди той да разбере коя е тя. Преди да се сблъска с полицията. Преди да бъде арестуван. Рядко й се отдаваха такива възможности.
Стана обаче така, че той пръв я забеляза. Дафни усети парене в тила и когато се обърна, срещна погледа му. Той стоеше срещу нея, от другата страна на салона при кърмата. Тя не искаше да се извърне твърде рязко, но не искаше и да го гледа много дълго. Флек очевидно взе погледа й за проява на женски интерес към него, или поне за разрешение да я последва. Каквото и да си беше помислил, той закрачи през салона към нея. Едва когато се обърна и се отдалечи от него, й хрумна, че той можеше да е виждал нейна снимка — от някоя пресконференция? В някой от репортажите за Болд и закриването на програмата за затворници? Кортни Самуей беше познала Болд, но не и Дафни. Ами ако Флек я беше видял по време на изявлението, което даде за пресата в онзи хотел в Денвър? Ами ако Флек търсеше нея?
Нервите й се изопнаха и за момент почувства отчаяние, професионалното й хладнокръвие я напусна и едва потисна желанието си да извика за помощ. После размисли. Той е вълк, каза си тя, мъж, който преследва жените. Беше измъкнал Самуей от сцената на някакъв клуб за стриптийз в Денвър. Флек беше покорител. По всяка вероятност единственото, което беше накарало Флек да я последва, беше видът й и дългия поглед, който си бяха разменили. Тя реши да не бърза, за да не събуди някакви излишни съмнения в него. Клетъчният й телефон, все още включен, беше в чантата й заедно с пистолета. Почувства желание да протегне ръка към единия от тези два предмета. Вместо това тя спря до група туристи, които се възхищаваха на силуета на града на фона на нощното небе и стисна здраво с две ръце металния релинг, за да се успокои. Беше готова за сблъсък.
Дафни стоеше там, навела глава, с развята от бриза коса, в ушите й бучеше разпенената от ферибота вода, пред очите й се мяркаха чайки, попаднали в лъчите на корабните прожектори, а в далечината се мержелееше прекрасната нощна панорама на града. Тя стоеше там напрегнала мускули, с изострени сетива и настръхнала кожа, в очакване да чуе зад себе си нисък непознат мъжки глас. В очакване да потръпне от глава до пети. Той нямаше да посмее да я нарани толкова близо до други хора, които по-късно можеха да го идентифицират. Всъщност, даде си сметка тя — като загърби преживяното преди няколко години — един кораб не беше място човек да се забърква в неприятности, защото нямаше как да се измъкне, освен да скочи зад борда, но в смъртоносно студените води на Пъджет Саунд това не беше никакъв изход. Тя вдигна глава и подложи лице на вятъра.