— Господи! — възкликна той, като я постави до Дафни. — Това нещо тежи цял тон! Трябват ви колелца за нея.
Пистолетът и двата резервни пълнителя я правеха доста тежка. Обзе я паника, мозъкът й блокира, докато гледаше към чантата си. Остана неподвижна повече, отколкото се очакваше — и двамата си дадоха сметка за това.
— Червилото! — ентусиазирано заяви той.
От скърбящия брат не беше останала и следа.
Тази рязка смяна на настроенията му никак не хареса на Дафни. Поредната от многобройните червени лампички, които я предупреждаваха за емоционалната му неуравновесеност. Болд имаше защо да се страхува от този човек — Флек беше в състояние да натисне спусъка.
— Опитайте другия цвят — продължи той. — Ще ви кажа кой е по-добър, кой ми харесва повече. Отивате на среща, нали? В Поулсбоу? На вечеря. Нали така? Ще ви кажа кое червило е по-добро.
— Аз, а… — Наближаваха моста при Агейт Пасидж. — Слушайте — каза тя. — Не искам да ви затруднявам. Ако ви е по-лесно да ме оставите при казиното, направете го. Мога да се обадя за такси от Поулсбоу и то ще пристигне само след няколко минути.
— Не се опитвайте да променяте темата! — възрази той. — Казвам ви: смятам, че изглеждате страхотно. Но опитайте с другия цвят и ще ви кажа какво мисля.
— Но аз го оставих… мисля. Червилото… сигурна съм, че го оставих.
— Вижте — каза той, като побутна с отворена длан чантата към нея. Когато я докосна, Флек рязко вдигна глава, погледът му беше напрегнат, в него се четеше опасност. Дали беше напипал цевта на пистолета?
Той знае! — помисли си тя, този път с по-голяма сигурност.
— Проверете дали е у вас… дали сте го взела със себе си… Искам да ви видя с него.
Флек не отделяше поглед от чантата й. Дафни си помисли, че той може да блъсне колата.
Тя не можеше да отвори чантата. Пистолетът й беше отгоре — беше го преместила там на ферибота, за да може бързо да го извади, ако се наложи.
— Не съм сигурна — отговори тя. — Казахте, че цветът ви харесва. За мен това е достатъчно.
— Хайде — помоли я той.
Тя придърпа чантата в скута си, докато колата се носеше по моста. Помисли си, че ако имаше място, където да извади оръжието си и да го арестува, то беше точно тук, където колата нямаше къде да се отклони. Не беше обмислила това достатъчно добре. Нямаше нищо лошо да импровизира, но това трудно щеше да се отдаде на разтревоженото й, дори обзето от страх съзнание. Тя обърна чантата към себе си и пъхна ръка вътре. При допира до хладния метал на оръжието изпита облекчение. Розовото червило беше паднало на дъното, между пакетче „Тампакс“, един флумастер и няколко дребни монети. Пръстите й се колебаеха какво да хванат — пистолета или червилото.
Флек наблюдаваше всичко това с едно око, а с другото гледаше пътя, без да успее да види какво има в чантата.
— Е? — попита той, сякаш знаеше за дилемата, пред която беше изправена.
Дафни измъкна бавно ръката си от чантата и извади червилото и смачкана хартиена салфетка.
— Намерих го! — тържествуващо извика тя.
— Знаех си! — Той стовари юмрук върху волана и внезапно заприлича на малко момче. — Искам да видя. Искам да видя.
Дафни затвори чантата, като се чудеше дали не прави грешка.
— Имате ли нещо против? — попита тя, като обърна огледалото за обратно виждане към себе си.
— Давайте.
Тя изтри светлокафявото червило от устните си със салфетката, а после грижливо нанесе розовото, като внимателно се оглеждаше в огледалото. Усещаше, че Флек е вперил поглед в нея.
— И двете — каза той. — Начервете и двете устни. Майка ми… тя използваше едно от онези много ярки червила. Първо начервяваше горната си устна, нали знаете, а после притискаше двете си устни, за да го нанесе и на долната.
— С ярките цветове това може да стане — каза Дафни, притисна устните си една в друга няколко пъти и се обърна към него. — Ду-ду! — изтананика тя като тромпет. — Какво ще кажете?
Той я изгледа продължително. Дафни се улови, че оглежда пътя.
— Винаги ли използваше ярко червило, майка ви?
— Разбрах — уверено заяви той, като искаше да каже, че тя може да престане да оглежда пътя. — Няма да блъсна никой.
Контролира се, помисли си тя.
— Какво ще кажете за розовото?
— По-секси е.
Той умело отклони вниманието й от себе си и тя усети, че това не й харесва. Искаше й се да продължи разговора за майка му.