Тя не затвори телефона. Болд чуваше двата гласа, но на разстояние. Дафни очевидно се бе престорила, че затваря телефона, но го беше оставила отворен. Болд продължи да кара, притиснал телефона до ухото си.
Приятели? Помисли си той. Тя искаше подкрепление. Възнамеряваше лично да арестува Флек. Разследването на нападението над Санчес беше поверено на нея и тя смяташе да го приключи. Може би в случая полицаят в нея беше взел превес над психолога. Но къде в Поулсбоу? Кога? Как очакваше от Болд да организира цялата акция на километри от нея, от другата страна на Пъджет Саунд, без да я изложи на опасност?
Без да затваря, той продължи да притиска телефона към ухото си, като в същото време се обади по полицейската радиостанцията в колата на дежурния диспечер и помоли спешно да го свържат по телефона с Ла Моя, който се намираше в болницата. Той обясни на сержанта ситуацията, в която беше попаднала Дафни, без да споменава за собствените си неприятности.
— Сетих се, че точно ти — каза му Болд, — би трябвало да знаеш кои са най-добрите бар и ресторант в Поулсбоу. Защото не можах да разбера накъде пътува тя.
— Дай ми пет минути — помоли през стиснати зъби Ла Моя, чиято челюст все още беше обездвижена.
Когато след малко го повикаха по радиостанцията и Болд отговори, Ла Моя каза:
— Либърти Бей Грил. Това е единственото свястно място в града.
Флек отвори две бири и й подаде едната.
— По-бързо е, отколкото да сядаме някъде — каза той. — И двамата бързаме.
— Да, благодаря — отговори тя, като пое бирата. Не обичаше бира; ако бяха спрели да пийнат нещо, то щеше да бъде червено вино „Пайн Ридж Мерло“ или „Арчъри съмит пино ноар“, нещо много по-различно от тази евтина напитка. За да не го обиди, Дафни с мъка отпи една глътка.
— Разкажете ми за брат си — каза тя. — Какъв беше той?
Широката кола се носеше в нощта по пътя към Лемоло и Поулсбоу. За по-малко от минута Флек преполови своята бира.
В следващите няколко километра свистенето на гумите беше единственият звук. Колкото повече се проточваше мълчанието, толкова по-трудно ставаше. Тя отпи малко бира.
— Беше страхотен — отговори той, сякаш откакто го беше попитала не бяха изминали няколко минути.
— Черната дупка — каза тя. — Има моменти, когато човек не може да мисли. Не може да спи. Не изпитва глад.
Той малко се изненада. Отново надигна кутийката с бира.
— Изпитвали ли сте подобно нещо? — попита Дафни. — Безсъние. Липса на апетит.
— Липса на апетит за храна — каза той и очите му светнаха. — За други неща… не. — Той допи бирата и посегна към друга.
Дафни едва беше успяла да изпие няколко глътки от своята. Тя изигра ролята на домакиня и му отвори кутията.
— Да не сте ченге, а?
Малко бяха въпросите, които можеха да я накарат да замръзне на мястото си, но този беше един от тях. Това продължи не повече от една-две секунди, но на Дафни те се сториха като няколко минути. Тя се разсмя гърлено и Флек направи същото. Двама нервни спътници, които се смееха пресилено срещу предното стъкло. Колите и камионите, които се движеха срещу тях, подминаваха с онова познато, макар и не страховито свистене, което разлюляваше елдорадото като лодка. Флек шофираше с една ръка, леко стиснал волана. Дафни непрестанно следеше пътя с крайчеца на окото си, готова да сграбчи волана.
— Е, добре — каза Флек, след като тя не отговори. — Я ми подайте „Голд“-а. Ей там е. — Той посочи към жабката.
Текила „Куерво Голд“. Празна до половината. Или може би тази вечер беше пълна до половината — Дафни нямаше как да разбере това. Флек отпи две големи глътки от бутилката и предложи и на нея. Тя отказа колкото може по-учтиво. Той затършува в задния си джоб, като се надигна от седалката, за да бръкне по-дълбоко и извади пластмасово флаконче за аспирин, предназначено да побира десет таблетки. Вместо аспирин в него имаше малки капсули — на слабата светлина от арматурното табло тя не успя да различи какви точно са те.
— Няма да си правя труда да ви предлагам — каза той, метна две капсули в устата си и отпи от бирата. После с твърде привичен жест затвори флакончето с една ръка и го пъхна в задния си джоб.
Притежание на наркотици, помисли си тя, разбрала, че вече разполага с обвинение, което щеше да оправдае ареста му.
— Притеснява ли ви това? — попита той.
— Само че шофирате — отговори тя.
Флек се засмя.
— Мисля, че ще се справя.