— Ти си разстроен от загубата на брат си. Имаш късмет, че съм професионалист и разбирам как се чувстваш. И преди съм виждала мъже в подобно състояние. Ако на мое място беше друга жена, щеше да се оплаче в полицията…
— А ти няма, така ли? — язвително подхвърли той.
— Не, няма. Едва ли ще бъде справедливо. Това само още повече ще влоши психическото ти състояние.
— Нямам никакво „психическо състояние“! — възрази той. — Не съм побъркан!
— Скръбта ти — спокойно отвърна тя. — Имам пред вид скръбта, която изпитваш от загубата на брат си. — Дафни трябваше да се обърне с гръб към него, за да се опита да отвори вратата с ръка, а колата беше от онези, в които щифтът на ключалката едва се подаваше в заключено положение, така че нямаше да й бъде никак лесно. На панела на нейната врата нямаше бутон за автоматично заключване и отключване — имаше само щифт, а Флек го беше блокирал и той не действаше.
— Имаме си проблем — каза той, като потри потното си лице с длан.
— Ще отключа вратата — заяви тя, — и ще сляза от колата. Ти просто трябва да продължиш напред и проблемът се решава.
Той заговори, сякаш повече на себе си, отколкото на нея.
— Работата е там, че ми изглеждаш толкова позната и се опитвам да си спомня откъде. И после идваш и изведнъж направо ме наричаш по име, и аз почвам да си мисля, че ти си ченге, че точно оттам те познавам. Нещо около смъртта на Дейви. А сега разправяш, че на никой няма да кажеш, а туй не е вярно и двамата го знаем. — Той натисна педала на газта. Задните гуми започнаха да хвърлят кал и елдорадото бавно се изкачи на платното, като почти блъсна минаващата кола, която рязко зави, за да избегне удара.
Дафни се обърна и посегна към ключалката, като реши, че ще успее да скочи при тази бавна скорост. Имаше на разположение само няколко секунди…
Тя чу шум от счупено стъкло и в същия миг почувства удара. Обгърна я миризма на евтина текила, от която започна да й се повдига. В един момент се мъчеше да отключи тази проклета врата. В следващия имаше само болка и тъмния, син, всепоглъщащ въртоп на безсъзнанието.
Петдесет и първа глава
Спрял на огромния щатски пристанищен паркинг, Болд чакаше ферибота, който заминаваше за Бейнбридж в девет и десет. Той нервно притискаше клетъчния телефон до ухото си, докато следеше развоя на събитията, довели до сборичкването между Дафни и Флек, молбите на Дафни, както и звукът от счупено стъкло, който сложи край на разговора. Само глухото пърпорене на двигателя на колата показваше, че телефонът на Матюс все още е отворен. Болд не беше сигурен дали колата се е блъснала или Флек все още продължава да шофира.
Вниманието му беше привлечено от движение, отразено в огледалото за обратно виждане. А може би това се дължеше на магнетизма на мъжа, който вървеше накуцвайки под ситните дъждовни капки.
Предната дясна врата се отвори и Джон ла Моя, целият в синини и натъртвания, с мъка се настани на седалката. Той погледна към лейтенанта — лицето му от брадичката до веждите представляваше маса от отекла черна, тъмновиолетова и жълто-оранжева кожа — и процеди през обездвижените си челюсти:
— От къде на къде само ти ще купонясваш, сержант!
— Сега вече прецака всичко — въздъхна Болд, — защото ще трябва да те откарам обратно в болницата, вместо да се кача на ферибота.
— В никакъв случай — смотолеви Ла Моя, така че Болд едва успя да разбере думите му. — Не съм се качвал на ферибот от години. Не се притеснявай — добави той, — нищо не ме боли, сержант. Ако искаш да знаеш, чувствам се страхотно.
Слухът на Болд постепенно привикна със странния му начин на говорене, който се дължеше на обездвижените му челюсти. Ла Моя звучеше като нещо средно между южняк и алкохолик. Беше натъпкан с лекарства.
Болд му подаде телефона.
— Никой не говори — каза той, — но какво чуваш?
Ла Моя запуши другото си ухо, въпреки че движението видимо му причини болка.
— Осем цилиндъра. Може би двуредов. Ауспухът му е пробит.
Болд нямаше желание да слуша излишни подробности. Трябваше му точен и ясен отговор.
— Но е кола. Нали?
— Ти ми кажи.
— Автомобилен двигател. Движи ли се или работи на празни обороти?
— Тази машина е на пътя, сержант, и се движи с три хиляди оборота. Кой е този канал, между другото? Спортни състезания?
— Тя остави телефона си отворен.
— Каза ми — напомни му Ла Моя.
— Но той все още е отворен. Имаше някакво сборичкване и сега никой не говори. — В гласа на Болд се долавяше напрежение. — Обадих се на Полицейското управление в Поулсбоу от монетен автомат. Казах им, че не могат да използват радиостанциите си, защото този тип има скенер. Имат един цивилен детектив там. Той ще заседне в Либърти Бей Грил. Наоколо ще има подкрепление от няколко патрулни коли. Може би все още имаме шанс да го заловим.