— Когато проговориш — заяви той, — ще ми кажеш неговия телефонен номер. Не искам да слушам нищо друго от теб, нито думичка повече. Само телефонния номер. На тоз лейтенант Луис Болд, дето зарад него пречукаха Дейви. И номера на пейджъра му ще свърши работа. Ама никакъв служебен номер. Никакъв обикновен телефон. Ще го набера веднъж. Само веднъж. Включваш ли? Ако се издъниш, сърди се на себе си. Може да те изчукам. Може да те удуша тъй както си седиш тук — мокра и мръсна. А можеш да си заминеш насинена, душицо. Насинена, не изчукана и пречукана. От туй по-лошо няма накъде.
Тя опита отново. Сумтене и пъшкане, на което той не обърна никакво внимание. Звукът беше погълнат от неспирния дъжд.
— Туй, дето ти казвам, е много важно — продължи Флек. — Само телефонния номер на тоз тип. И край. После пак ще ти вържа устата. Сега, ако искаш, кимни да видя, че си разбрала. Само думичка да кажеш, освен телефонния номер, ще ти изкъртя зъбите с дръжката на пищова и ще си платиш. Божичко, как само ще си платиш! Е, какво ще кажеш? Ще кимнеш ли?
Петдесет и пета глава
— Слушай! — властно прозвуча непознат мъжки глас по клетъчния телефон на Болд. Той очакваше доклад от Гейнис. Фериботът беше намалил ход и бавно приближаваше към малкото, но добре осветено пристанище на Уинслоу. — Значка номер шест-пет-шест-четири. На твоя партньор Матюс. Нали?
— Аз съм лейтенант. Нямам партньор. Кой се обажда? — отговори Болд. Вече беше успял да привлече вниманието на Ла Моя. Той посочи към телефона, а после обратно към потъналия в мрак Пъджет Саунд, към града и сержантът разбра мисълта му. Той извади собствения си телефон и набра номера на Гейнис. Болд закри отвора на слушалката и прошепна: — Може да е телефонът на Дафи, може и да е неговият.
— Разбрах — каза Ла Моя.
Гласът на Флек отново прозвуча в слушалката.
— Държа значката й в ръката си, иначе нямаше да знам номера. Така ли е? Дори едно тъпо ченге може да вдене. Ако искаш да си я получиш жива, ела сам си я вземи. Това е. И повярвай ми, ще разбера дали си сам или не. Ако не си, няма да я получиш. Втора възможност няма да имаш. Някой ловец ще я намери след една-две години.
Болд бързо прибра антената на телефона, отдалечи го от устата си и каза:
— Връзката е лоша… не ви чувам. Почакайте… — Той прекъсна разговора.
Докато Болд все още се взираше в телефона и обмисляше какво да прави, Ла Моя, който се беше свързал с Гейнис, попита:
— Какво става?
— Затворих му телефона, преди да успее да ми каже къде да отида.
— Какво си направил? — изсъска Ла Моя през зъби, достатъчно високо, за да привлече вниманието на околните.
Фериботът едва доловимо се удари в кея и уморените пътници се отправиха към изходите.
— Озбърн иска петнайсет минути, за да определи откъде е извършено обаждането. Опитвам се да спечеля малко време на Дафни.
— Или да я убиеш.
— Знам много добре какъв е залогът, Джон.
— Господи, сержант, не знам какво да мисля.
— Кажи на Гейнис, че Озбърн трябва да изключи всички кули наоколо или поне да симулира претоварване на мрежата по моята линия. Претоварена мрежа — не заета линия — натъртено повтори той. — Не искам Флек да си помисли, че му въртя номера. Искам да си помисли, че системата е виновна. — В този момент телефонът му иззвъня и той гневно изгледа Ла Моя. — Веднага, Джон! Веднага!
Ла Моя предаде съобщението по своя телефон.
Стиснал звънящия телефон в ръка, Болд, който вече беше поел към изхода, се обърна и извика:
— Ще сляза в трюма заради смущенията. Заеми се с това и ги накарай да побързат. Трябва да тръгваме!
— И го направете бързо — заяви Ла Моя по своя телефон. — Пет пари не давам какво казва. Трябва да го направи. Този тип заплашва, че ще убие Матюс. Не, правилно ме чу! Веднага, Боби! Веднага! — рязко добави той. — И ако има начин моят телефон да продължи да работи, да го направят!
Петдесет и шеста глава
— Дявол да го вземе! — изруга Флек, хванал телефона в ръка. Цялото му тяло трепереше. За момент сякаш беше готов да го хвърли или да го разбие в колата, но някакъв остатък от трезв разсъдък успя да се пребори с въздействието на „боздуганите“ и той се спря навреме. — Загубих го — заяви той. — За втори шибан път го загубих.