— Аз и кой още? — възропта Ла Моя. — Имам тук само един тапешник, сержант. Ако искаш да ти бъда от полза, трябва да знам къде е Флек. А ще разбера чак след този първи изстрел.
Болд закри с ръка джобното си фенерче, така че то едва осветяваше отворения му бележник, но достатъчно, за да може да вижда. Беше направил скица според информацията, подадена от диспечерския отдел и анализирана от Патрик Мълрайт, шефът на „Специални операции“, който беше пожелал да им помогне. Хората от отдел „Разузнаване“, където Болд беше работил една година като лейтенант, бяха осигурили сателитни снимки на залива Милър Бей с висока разделителна способност. Само петнадесет минути след запитването на Болд Мълрайт се беше свързал с него и му беше посочил три вероятни позиции за снайперист: покривите на къщите, един от двата стълба на далекопровода, които се намираха в двата края на Милър Бей и по чиито кабели течеше ток с напрежение четиристотин хиляди волта, и яхтклуба, разположен срещу водата.
Болд и Ла Моя изключиха от списъка покривите. Ако някой стреляше по ченге от покрива на къща, неминуемо се излагаше на риска да бъде забелязан от свидетели.
— Един от двата стълба ще избере — убедено заяви Ла Моя.
— От другата страна на залива — добави Болд. — Ще има необходимото разстояние за оптическия мерник, а водата представлява естествено препятствие, което ще ни забави, ако тръгнем да го преследваме. Той ще се измъкне, докато се опитваме да го настигнем.
— Ами какво ще стане — скептично попита Ла Моя, — ако реши да офейка пеш?
— Озбърн потвърди, че Флек е бил тук най-малко два пъти. Може да е планирал какво ли не. Може да има приятели в резервата. Може да си е приготвил кола или мотоциклет.
— Онази кула там ще му свърши работа — съгласи се Ла Моя.
— Значи ти ще вземеш колата — каза Болд. — Аз ще тръгна пеш.
Болд беше облякъл предпазната жилетка под спортното си сако. Пистолетът му беше готов за стрелба.
— Предимството на стълбовете е — каза Ла Моя, като посочи с ръка към предното стъкло, — че може да вижда над къщите. Ако наблюдава, може да ни забележи.
Болд изгаси фенерчето.
— Не вярвам още да се е качил. Но всеки момент ще заеме позиция.
— Може да те види, когато приближаваш — предупреди го Болд. — А забележи ли те, ще застреля Дафи. Ако не може да убие мен, ще убие нея.
— А, започнахме да си идваме на думата — троснато отвърна Ла Моя. — Той иска да отидеш сам. Ще иска да види как пристига кола с един човек в нея. Ако има подкрепление, ще го види.
— Но аз все още разполагам с половин час.
Слабата светлина от колите, които минаваха по главния път, беше достатъчна на Ла Моя да посочи с пръст скицата в тефтерчето. Болд вече съвсем ясно разбираше странния говор на сержанта, който се дължеше на обездвижената му челюст.
— Ще ме оставиш ей тук. Веднага. Ако приемем, че той ще гледа насам, аз ще му изляза в гръб. Ти ще се върнеш обратно с колата и ще паркираш някъде, където няма да се виждаш от стълбовете. Ще ми дадеш десетина минути, защото си прав — все още съм малко бавен. Не можеш да тръгнеш да разузнаваш, сержант, колкото и да ти се иска. Може да те забележи. Дори и сега би могъл да те забележи. В такъв случай Матюс заминава. Кой знае какво е намислил да прави с нея? Може да е поставил бомба в колата. Може би, ако усети, че му играем номер, първият куршум да бъде за нея. В уреченото време се появяваш с колата и чакаш да видиш какво ще стане. Ако телефонът ми работеше, можех да ти се обадя, но той не работи, тъй че ще действаме на тъмно. Ако чуеш двама души да се стрелят — добави той, — да знаеш, че съм го докопал.
Болд не искаше да се предава. Той не искаше да пристигне на мястото на срещата, без да знае какво го очаква там. Ако искаше да спаси Дафни, трябваше да познава обстановката. Искаше първо да огледа околността. Той посочи към грубата скица и каза:
— Мога веднага да поема към този стълб, след като те оставя, и поне да ти осигуря прикритие, ако те забележи…
— Какво, смяташ, че ще можеш да го улучиш от такова разстояние?
— Той няма да знае с какво стрелям — възрази Болд. — Ако не започнете да се стреляте, пак ще имам достатъчно време да се появя с кола. Ако се вярва на обяснението на Мълрайт, този стълб, който е по-близо до нас, е достатъчно далеч от мястото на срещата и остава встрани от посоката, в която той ще гледа.
— Добре де, съгласих се — отговори Ла Моя, въпреки че предложението не му хареса. — Това ли искаше да чуеш?