— Последната ми съзнателна мисъл беше, че ни трябва жив. — Два дни след премеждието, гласът на Дафни все още беше слаб и трепереше.
Седяха в колата на Болд пред дома на Рон Чапмън и чакаха Ла Моя. Болд носеше шина на левия си крак. Лявото стъпало на Дафни беше гипсирано.
— Флек обаче не е мислел същото за теб — напомни й Болд.
— Беше убеден, че ще го обвиним в нападението над Санчес, но то не е негово дело. Твърдеше, че имал алиби. Според журналите на „Еър Тайм Селюлър“ той е бил на ферибота през нощта, когато са стреляли по теб. Обирите са негово дело, в това няма никакво съмнение. Той е бутнал Кавамото по стълбите. Но не е нападнал Санчес. Не е стрелял по теб. И определено не е пребил Шок и Филипс. Той няма пръст в това.
— Точно затова сме тук — да разнищим тази история.
— Въпреки очевидната заплаха за моята и твоята кариера, която тази видеокасета представлява — напомни му Дафни.
— Искаш да се откажем? — попита той. — Правилно ли те разбрах? Ще запишем в доклада, че Флек е нападнал Санчес и ще оставим нещата така?
— Има хора, които изобщо не биха се двоумили, имайки пред вид какъв е залогът.
— А ние от тях ли сме? — попита Болд. — Дафи, не искам да те принуждавам да правиш това. Става дума за кариерите и на двама ни. Или ще направим това единодушно, или изобщо няма да го правим. Мислех, че вече…
— Сме се разбрали? — прекъсна го тя. — И аз така си мислех. Но като седя тук и си мисля, докато се готвя отново да се заровя във всичко това, започвам да гледам много по-различно на нещата. Ще бъде толкова лесно да потулим цялата история.
— Само кажи — заяви Болд, като погледна към часовника на арматурното табло.
Ла Моя паркира от другата страна на улицата, прекоси я и се настани на задната седалка. Под мишницата си носеше папка, която Болд с нетърпение очакваше.
— Пристигна преди пет минути — обясни Ла Моя на лейтенанта. — По типичния за „Вътрешни разследвания“ начин — донесоха ми я на ръка и ме накараха два пъти да се подпиша за нея. — Той се обърна към Дафни и заговори през зъби, тъй като челюстта му все още беше обездвижена. — Ако това може да бъде някаква утеха, Матюс, изпадал съм в много по-гадни ситуации от тази — видеото имам предвид — и знам колко важно е човек да си държи устата затворена, ако се стигне до там. Честно ти казвам.
Дафни му благодари.
Болд отвори папката, която Ла Моя беше донесъл, и я наклони така, че светлината на уличната лампа да пада върху нея. Той прочете съдържанието, разлисти страниците и почете още малко.
— Не е било работа на Рони.
— Когато Санчес го е разпитвала, той отрекъл да има нещо общо с това — отговори Ла Моя.
— Надявам се, че ще успеем да го накараме да се разприказва — каза Дафни.
— Имам чувството, че се намирам в някой център за рехабилитация — каза Рон Чапмън, седнал на масата срещу Болд в собствената си кухня.
Той не беше проявил особено желание да говори с тях, но Болд му беше показал папката от „Вътрешни разследвания“ и Чапмън неохотно се беше съгласил. Историята за огнената смърт на Брайс Абът Флек вече беше отшумяла от вестниците и новинарските емисии. Хората бяха престанали да проявяват интерес към случая също толкова бързо, колкото морето беше погълнало мъртвата риба от Милър Бей и аварийните бригади възстановили захранването с електроенергия на хиляда и сто домакинства. В света на местните телевизии два дни се бяха оказали цяла вечност.
Болд, Дафни и Ла Моя седяха един до друг срещу Чапмън.
— Рони, на двамата с теб ни се събират общо над четиридесет години служба — обърна се Болд към домакина.
— Къде добри, къде лоши — съгласи се Чапмън. — Никога не сме се спречквали с теб, Лу.
— Тримата тук разследваме нападението над полицейската служителка.
— Санчес — допълни Дафни.
— При мен става дума повече за лична заинтересованост — обясни Ла Моя на сержанта. — Санчес и аз бяхме… приятели.
— Желая ви успех — каза Чапмън на тримата.
— Ти винаги си бил точен с мен, Рон.
— Ти също, Лу.
— Искам и сега да бъдеш точен. Точен — повтори той.
— Аз вече говорих с „Вътрешни разследвания“, ако за това става дума.
— Да, отчасти — потвърди Болд. — Кришевски ме посети у дома. Каза ми, че си имал някаква видеокасета. Не пожела да ми обясни какво има на нея.
— Е, значи може и да си губите времето.
— Искаш да затънеш заедно с тях ли? — попита Болд, който се досещаше кои бяха „те“. — „Вътрешни разследвания“ ще те обвинят, че възпрепятстваш разследването — ясно ти е, нали?