— Нямам какво да кажа, Лу.
— Бях с теб, когато откри, че онази пушка е подменена — каза Болд. — Мисля, че доста се изненада.
Той замълча.
— Разбира се, че се изненадах — отговори Чапмън.
— Това има връзка с грипа, Рони. Така си мисля аз. Някои от момчетата са решили да се застраховат допълнително, за да си осигурят пари, когато касата на организацията започне да се изпразва. Става дума за вътрешна информация и тук вече се намесва Кришевски — той се е разприказвал, а е трябвало да мълчи. Най-доброто доказателство, с което разполагаме, е, че някой стреля по мен с липсващата пушка.
Очите на Чапмън щяха да изхвръкнат от орбитите.
— Ако продължаваш да играеш както досега, влизаш вътре с двата крака — подхвърли Ла Моя.
— Стрелбата ще ни помогне да ги притиснем и някой от тях да се разприказва — обясни Дафни. Тя не беше съвсем наясно за какво говори Болд, но се надяваше, че Чапмън не знае това.
— И къде е моето място в цялата тази работа? — попита язвително той.
— Хранилището винаги е било чист отдел, Рони — продължи спокойно Болд.
— Точно така.
— А сега тази история — намеси се Ла Моя. — Направо да ти скъса сърцето.
— Да, скъса ми го — потвърди Чапмън.
— И на нас — кимна Ла Моя.
— Неприятно ни е, когато се опитват да очернят някой полицай — добави Дафни.
— А освен това знаем, че когато човек си има работа с „Вътрешни разследвания“, той дори не би прошепнал името на свой колега, без да разполага с желязно доказателство, защото каквото и да разправят, разчуе ли се, че някой има вземане-даване с тях, той неминуемо загазва. А понякога това дори може да провали кариерата му. При това без никаква основателна причина.
— Съгласен съм с това.
— Станало е през смяната на Кришевски — заяви Болд. — Колко време смяташ да ги прикриваш, Рони? — Той реши да разшири обхвата на участниците. — Под негово командване работят трима полицаи — Пендъграс, Райърдън и Смайт.
Чапмън се размърда неспокойно.
— Знам това, Лу.
— Кой от тях? Кой от тях? — Болд се опита думите му да прозвучат убедително. — Един от тях е откраднал няколко карабини. Най-вероятно са били двама, като имам пред вид каква е процедурата — единият трябва да натисне бутона на горния етаж, за да отвори склада на долния. Продали са ги на черно, за да изкарат някой и друг долар.
— Това ли има на липсващата касета? — попита Ла Моя.
— Или ти си бил този, който е натиснал бутона, за да отвори вратата на склада?
— Никакъв бутон не съм натискал. Нямам нищо общо с това — ядосано каза Чапмън.
— Ти си видял нещо — предположи Дафни.
— Заварих едно от момчетата на сержанта в Хранилището по време на моята смяна, без да се е записал в дневника. При нас трябва да се подпишеш, Лу — това е желязно правило. Разменихме си заплахи. Стана ми ясно, разбира се, че долу се върши нещо нередно. Бяха изнесли нещо от склада, при това, когато аз бях на смяна — нарочно. А щом го бяха изнесли от склада, трябваше да го занесат някъде. Да го изнесат от сградата. Без да се помайват.
— Гаражът — кимна Болд, схванал накъде бие Чапмън. Складът и подземният гараж се намираха на един етаж.
— Не знам дали тези момчета са имали намерение да си вържат гащите по-късно или не. Може би са просто най-обикновени глупаци. — Той погледна към Ла Моя. — Може би са смятали да ме подредят така, както са подредили теб, както са подредили Санчес, Шок, Филип. Човек трябва да е истински глупак, че да се забърка в такова нещо. Ама аз ги държа здраво за топките. Ако не ги държах, може би някой щеше и мен да пребие в някоя уличка, или като излизам от някой бар.
— Държиш ги здраво, Рони? — попита Болд.
— Спомняш ли си като бяха потрошили гаража… трябва да има две години от тогаз?
— Смътно — отговори Болд.
— От „Вътрешни разследвания“ инсталираха две камери. — По израза на Болд Чапмън разбра, че той не знае нищо за това.
— Касетата — каза Ла Моя.
— Никой не знае за тези камери — продължи Чапмън. — Шефовете бяха решили така. Не искаха никой да знае. Бяха разбрали, че някой вътрешен човек е потрошил гаража и искаха да открият виновника. Кабелите за камерите минават през костницата. Като ги поставяха, разправяха, че нещо ремонтират. Мислеха, че са скрили касетофоните там, където никой няма да ги види — на един от горните рафтове отзад. Ама аз знаех. Нямаше как да не знам. Двайсет и една години кисна в онази стая. Всяко скърцане, всеки звук ми е познат. От толкоз време гоня плъховете и паяците, че вече имена съм им дал. Познавам всеки сантиметър от тези рафтове. Но никой не знаеше, че аз знам.