— Заради жена ми! — бързо отвърна Пендъграс. — Касетата, Болд. Веднага — нареди той. — Стига толкова! Искам касетата.
— В колата е — каза Болд.
— Лъжеш! — изръмжа Пендъграс.
— Претърси ме. Попитай него — каза Болд и посочи към верандата. — Той беше тук и ме чакаше. Видя ме да излизам от колата. — Той се извърна леко. — Носех ли касета със себе си?
За миг се чуваше само бръмченето на някакъв самолет в далечината и тихия, непрестанен шум от колите по пътя.
— Не видях да носи касета — потвърди Смайт.
— Измъкни си ризата от панталона! — нареди Пендъграс.
Болд направи това, което му заповядаха. От ризата му не изпадна никаква касета.
— Казвам ти, в колата е. И пак ти повтарям — добави той, — ако бях на твое място, нямаше да бързам да стрелям. Ами ако съм я оставил у някой приятел по пътя за насам?
Вдясно от Болд прозвуча трети глас.
— Тогава щях да те видя — каза Райърдън. Надянал черна шапка с отвори за очите, той излезе иззад ъгъла, където беше застанал, за да му попречи, ако се опита да побегне към улицата. — Той не спря никъде — обърна се Райърдън към Пендъграс.
Третата част от загадката. Край на изненадите.
— Никой няма намерение да те убива, Болд — заяви Пендъграс. — Трябва ни само онази видеокасета.
— Ставаше дума за размяна — напомни му Болд.
— Промяна в плановете. Само да ти хрумне да си отвориш устата пред някого за тази история, и Матюс ще свърши като Санчес, или още по-зле. С това те държа. С това и с касетата. Трябва да ти е ясно.
Болд усети как отново го побиват тръпки. Пендъграс беше направил грешка с тази заплаха. Освен това той току-що беше признал вината си, споменавайки Санчес. Болд разполагаше с по-голямата част от това, което му трябваше.
— На предната седалка в колата — каза той. — Вземайте касетата и се махайте, преди да съм се ядосал.
Пендъграс се подсмихна развеселен.
— Целият треперя. — Той тръгна към краун вика, без да сваля поглед от него. Опита се да отвори вратата, но видя, че е заключена. — Ключовете! — подвикна той на Болд.
Болд размаха ключовете, като си помисли, че ако Пендъграс и останалите имаха ум в главата, щяха да се зачудят защо предварително е извадил и държи ключовете в дясната си ръка. Смайт можеше да си помисли, че е възнамерявал да отключи задната врата на къщата, но защо тогава не беше преместил ключовете в лявата си ръка, а пистолета в дясната, когато Пендъграс беше излязъл от храстите? Но те не мислеха — в това беше проблемът. Не бяха мислили и когато бяха откраднали карабините, след като Кришевски ги беше предупредил за стачката; не бяха мислили, когато бяха счупили врата на Санчес при опита им да я сплашат, за да се откаже от случая; не бяха мислили, когато се бяха опитали да замаскират всичко така, че да изглежда като дело на Флек. Хора като тях не мислеха — те реагираха. Това беше единственото, на което бяха способни.
— Колата има дистанционно — каза му Болд, хванал ключовете в ръка. — Аз ще отворя.
Той вдигна дясната си ръка, като насочи дистанционното управление към колата, така както хората насочват дистанционните управления към телевизорите си. Решително, с изпъната ръка. Наоколо отново се беше възцарила онази зловеща тишина, нарушавана само от звъна на ключовете, които подрънкваха като малки камбанки. Болд натисна бутона. Вратите на колата се отключиха. Пендъграс дръпна дръжката и отвори предната дясна врата. Той се наведе вътре.
Болд натисна другия бутон на дистанционното управление. Щом капакът на багажника се отвори, той стисна очи, хвърли се към стълбите и се претърколи по тях.
От багажника на колата изскочи Ла Моя, стиснал в ръка готов за стрелба полицейски полуавтоматичен пистолет, и метна високо една фосфорна граната. Прозвуча изстрел. Болд не беше сигурен откъде дойде. Той грабна пистолета си, докато се търкаляше и отвори очи. В опустошителния бял блясък Пендъграс изскочи през вратата, обгърнат от ярко сияние като някой ангел. Той беше изпуснал видеокасетата, която се понесе във въздуха в зловеща дъга, като на забавен кадър. Закрил с ръка очите си, Пендъграс насочи заглушителя към Болд, който нямаше друг избор, освен да стреля. Той се прицели ниско и видя как първите два куршума пробиха дупки отстрани на краун вика, а третият попадна в коляното на Пендъграс и го превърна в кървава каша.
В този миг сякаш цял тон тухли се стовариха върху гърдите на Болд и го остави без дъх. Някой го беше улучил.