Болд погледна към Дафни.
— Напиши го — каза тя на хлапето.
— Че защо? — възпротиви се то. — Само дето ще ме прецакате. Казвате, че съм направил нещо във вторник вечер? Какво? Друго момиче? Ами да, вярно. Ето! Накефихте ли се сега?
— Трябва да го направиш — спокойно му обясни тя, — защото този, който го е сторил, е допуснал грешки. Защото ще го припишат на теб, а работата е свършена небрежно, през пръсти. Жена на средна възраст. Ченге. И заминаваш направо в крило „Е“, на строг режим. По двадесет и три часа в килията. Без право на предсрочно освобождаване. Искаш да остарееш там, така ли?
— Да остарея? — язвително попита хлапето. — Като теб, а? — То я огледа и по лицето му се изписа отвращение. — Не ме интересува вашето ченге.
Болд рязко се облегна на масата с цялата си тежест и бутна хлапето в гърдите. То отхвръкна към облегалката на стола и главата му шумно се удари в бетонната стена.
— Подхлъзнах се. Съжалявам — каза Болд и заобиколи масата.
Хлапето страхливо се сви. Болд рязко изправи стола, при което ръбът на масата се заби за втори път в гърдите на хлапето.
— Така е по-добре.
— Напиши го — каза Дафни, като хвана Болд за лакътя и го дръпна към себе си. Не искаше арестът да се провали заради побой над заподозрения. Трябваше да изведе Болд оттук.
Хлапето взе химикала и заедно с листите ги подаде на Дафни.
— Ти напиши, че ще ми предявите по-леко обвинение за туй момиче, щото другата не е моя работа, не бях аз. Таз ченгеджийска кучка… Няма начин. Бабешки възли? Тез шибани неща хич не държат.
Тя завъртя листите към него.
— Последна възможност. Ако откажеш, мислиш ли, че някой ще те помоли още веднъж?
Хлапето се приведе над масата и започна да пише.
Дафни стоеше замислена до шевролета на Болд.
— Вбесена си — каза той, — че му налетях.
— Изненадана съм. По-скоро Джон би постъпил така.
— Не трябваше да ти говори по този начин.
— И по-лоши думи сме чували — напомни му тя.
— Започвам да губя форма — подхвърли Болд. — Това ли искаш да кажеш?
— Той не е нападнал Санчес — заяви Дафни. — Това е важното.
— И ти му вярваш? — с лека изненада попита той.
— Да.
— Аз също — добави Болд почти шепнешком и потрепери. — О, господи!
— Да, знам какво имаш пред вид. — Тя се запъти покрай редицата коли към своята хонда.
Пейджърът му иззвъня. Още една взломна кражба първа степен. Все на него се падаха.
Седма глава
— Леки наранявания, Ел Ти. Няма основания за тревога — докладва Гейнис на Болд.
Същото можеше да се каже и за раните на Лиз, но Болд не се лъжеше така лесно. Всичко зависеше от гледната точка. Той наистина се тревожеше. Зад Гейнис един санитар затвори задната врата на частната линейка.
— Името на жертвата е Кати Кавамото. Неомъжена. Живее сама. Позната история, а?
Болд не желаеше подобно нещо. Нямаше нужда от него. Не и още едно съвпадение. За два дни това беше вторият случай на взломна кражба и нападение, на който ги изпращаха. Този път Гейнис беше определена да води разследването благодарение на Синия грип и на лотарийната система, въведена от дежурните диспечери, които възлагаха случая на първия детектив, отговорил по телефона. Болд й разказа за разпита и за това, че не бяха установили връзка между изнасилването на Кармайкъл и нападението над Санчес.
— Значи единият случай е решен — каза тя, — а другият е на път да се превърне в черна дупка.
— Не говори така — смъмри я Болд.
Гейнис предложи той да влезе вътре, а тя да се върне при шофьора на линейката и да поговори с него за последен път. Болд се възползва от възможността сам да огледа местопрестъплението.
Нападение по време на взломна кражба, извършена посред бял ден. Технически това беше тежко престъпление, независимо дали нараняванията бяха леки или не. Синият грип беше вдъхнал смелост на престъпниците. Когато котката я няма, мишките танцуват. Иззад бързодвижещите се тъмни облаци бликна ярка слънчева светлина и подухна топъл вятър. Лятото се опитваше да измести пролетта. Болд искаше да забрави местопрестъплението в къщата на Санчес. Не желаеше единият случай да повлияе на другия, но това се оказа неизбежно. Трябваше му някакво конкретно, необоримо доказателство. Нещо важно. Нещо, с което щеше да реши случая и да тикне някого зад решетките. Преди следващото разследване. Преди журналистите да налетят като лешояди. Преди мержелеещата се черна дупка на неразкритото нападение над Санчес да придобие застрашителни размери.