— За себе си ли правиш това или за Матюс?
Всички детективи умееха ловко да сменят темата на разговора, но Шосвиц от години не беше се занимавал с активна следователска дейност. Опитът му да уязви Болд успя единствено защото попадна право в болното място.
Болд знаеше, че не трябва да се поддава на тази провокация, но устата му изигра лоша шега.
— Какво, по дяволите, означава това? — гневно избухна той.
— Тя е водеща по случая на Санчес, а не ти, нали така? — попита невинно капитанът.
— И какво от това?
— Е, кой моли за услуга? — риторично попита Шосвиц. — Има си крушката опашка.
— И каква е тя?
— Лу, трябва ли да ти обяснявам?
— Трябва — увери го Болд.
Лицето му гореше. Устата му беше пресъхнала. С Фил Шосвиц от години бяха приятели, а ето че точно той поставяше под съмнение верността на Болд към съпругата и семейството му.
Шосвиц продължаваше да разтрива възпаления си лакът.
— Вие двамата… работите добре заедно — каза той, като проточи изречението и погледна в очите Болд, който почувства как му премалява под лъжичката. — Чувам, че окончателно разкарала онзи богаташ.
— Между нас отдавна няма нищо, Фил. Престани да ровиш.
— Няма, разбира се.
— Започваш да ме вбесяваш, Фил.
— Как мислиш, се чувствам аз — как се чувстваме всички ние — като гледаме с какъв ентусиазъм работиш?
Политика. Тази мисъл сякаш го заля със студена вода. Не беше очаквал Шосвиц толкова явно да подкрепя Кришевски. Болд беше потресен. Още един съюзник го беше предал, макар все още да носеше полицейска значка и да работеше в Управлението. Приятел. Колко ли други, които все още идваха на работа, мислеха като него? — запита се той. Докъде се беше разпрострял вътрешният саботаж в подкрепа на грипа?!
— Ти беше секретар на Организацията пет години. Разбирам това, Фил — опита се да му припомни той. — Но нас ни свързват не само някакви си договори. Нас двамата ни свързва приятелство. Ние не сме членове на Организацията. Вече не. Все още ли сме приятели?
Шосвиц изпухтя. Полусмях. Полустон.
— Новият началник не трябваше да бърка в портфейлите на хората. Това е страхотна грешка. Вземи нас, например — каза той, като посочи себе си и Болд. — Щяхме ли да се караме тук, ако не беше той?
— Той е нов.
— Той е пълен безхаберник. Какво може да знае един филаделфиец за нашия град?
— Той е един от най-добрите в страната. И двамата знаем това.
— Странен начин е избрал да го докаже — отговори Шосвиц. — Забрани извънредните дежурства. Забрани допълнителната работа в свободното време. Това е тъпо!
— Цената на стадиона надхвърли първоначалния бюджет. Искаш ли да ти кажа кое е тъпо? Погледни ръката на Лиз! — гневно заяви Болд. — Те пренесоха собствените си проблеми в дома ми и това прехвърли всякаква граница.