— Съгласен съм — бързо каза Шосвиц. — Няма спор.
— Наистина ли мислиш така?
— Какво искаш да кажеш?
— Нареди на Кришевски да открие виновника.
— Забранено ми е да поддържам връзка с Кришевски или с който и да е друг… заболял — напомни му Шосвиц. — Още едно прекрасно решение на нашия нов началник.
— Кришевски ще разпали война, ако продължава по този начин. Ченге срещу ченге! Защо е всичко това? В нашата работа няма място за подобни неща.
— Никой не го иска.
— Кажи го на Лиз. Или на Санчес. Стегнали са й главата, за да не може да мърда, Фил. В момента от нея са останали само две очи. Отиде ли да я видиш? Отиде ли някой изобщо? Къде, по дяволите, са се изпокрили всички? Ами ако това се беше случило на мен или на теб? Какво трябва, за да се върнат хората на работа?
— Обещания — каза Шосвиц. — И точно тук Мак Кришевски се намесва в играта. Той трябва да обслужва интересите и на едната, и на другата страна, Лу. Това му е работата.
— Така ли? Е, по-добре да не го прави с тухли.
Настъпи мрачно мълчание. Двамата се гледаха така, сякаш не бяха очаквали подобно предателство един от друг.
— Внимавай с тези протоколи — предупреди го Шосвиц. — Никой от отдела няма да се зарадва, ако разбере, че си пъхаш носа в архива им. Не е редно един лейтенант от „Убийства“ да се намесва и да изземва случай на „Престъпления срещу собствеността“.
— Нямам време да се тревожа за такива неща — въздъхна Болд. — И ако си не само приятел, но и полицай, трябва да ми помогнеш.
— А трябва да се тревожиш.
— Не. Нуждая се от тези протоколи. Ти имаш необходимите пълномощия да ми ги осигуриш — продължи да настоява Болд. — Трябва да ми помогнеш. Искам да разбера от архивите на твоите момчета дали нападението над Санчес е типично за почерка на някой престъпник.
— И защо мислиш изготвяме протоколите в три екземпляра? — попита Шосвиц.
Цялата администрация на Сиатълското полицейско управление се помещаваше в сградата на Обществена безопасност. Болд разбра намека на Шосвиц.
— Искаш да кажеш, че те са тук? Копията от всички тези протоколи вече са тук, независимо от кое районно управление са?
— А къде другаде? — ядосано заяви Шосвиц.
— Ще ги изискаш ли, за да ги прегледам?
— След час ще бъдат на бюрото ти — каза Шосвиц. — Но този разговор изобщо не се е състоял. Сам си се сетил за това. Поискал си някой от архива да ти върне услуга. Представи го както искаш, но в никакъв случай не споменавай моето име.
— Това ли е най-важно за теб? — попита Болд. — Колко още ще подкрепяш човек като Кришевски?
— Всеки с хората си — каза Фил Шосвиц.
— Да, разбира се — отвратен отговори Болд. — И кои са твоите хора, Фил? Онези, които не се явяват на работа ли? Или Санчес в болницата, която се състезава с плочките на тавана кой пръв ще мигне?
— Внимавай, Лу. Ако изтърсиш това в неподходяща компания, ще останеш съвсем без приятели.
— Ти неподходяща компания ли си, Фил?
— Изчезвай оттук, преди да съм променил решението си за онези протоколи.
— Тръгвам си — каза Болд. Не добави, че е получил това, за което беше дошъл, въпреки че се изкушаваше да го стори. Искаше той да има последната дума, но не се възползва от нея. Остави Шосвиц да си мисли, че именно той владее положението. Прие обещанието за протоколите, като се радваше на необявената победа.
Деветдесет минути по-късно протоколите за взломните кражби през последните три седмици — общо сто и четиринадесет на брой, се озоваха на бюрото на Болд. Повечето от тях представляваха просто задължителните описи за липсващо имущество.
Болд включи настолната си лампа, до която вече беше приготвил чаша чай „Ърл Грей“. Ако имаше нощна смяна, хората вече щяха да започнат да пристигат, но заради грипа смените бяха отпаднали. Цивилните служители все още идваха на работа, но тъй като детективите отсъстваха, мястото приличаше на гробище.
Болд разтърка очи, духна бавно и продължително върху стъклата на очилата си, почисти ги с хартиена кърпичка и се зае с протоколите.
Всеки протокол описваше подробно определена взломна кражба, обозначена със специален цифров код. После следваше име, адрес и час. Първият полицейски служител, пристигнал на местопрестъплението. Разследващ детектив, ако имаше такъв. Списък на откраднатите вещи. Кратко обобщение на събитията: завърнал се у дома, разбит прозорец, липсва аудиосистема; събудил се от шум, влязъл в дневната, видял заподозрения да бяга. Повторения, от които очите го заболяха. Патрулиращи полицаи, които извършват рутинни действия, за да накарат ограбените да си мислят, че на някого му пука. Но на никого не му пукаше, освен на застрахователните компании. Те искаха подписан и надлежно заведен протокол. Болд продължи да преглежда протоколите, като се опитваше да отпъди дрямката.