Първо проверяваше описите на откраднатите вещи, като отделяше онези, в които се изброяваха телевизори с голям екран, персонални компютри, клетъчни телефони — вещи, за които предполагаха, че са били откраднати от дома на Санчес. Един-единствен телевизор не му вършеше работа. Един-единствен компютър не го интересуваше. С изключение на клетъчния телефон, единичната цена на вещите, откраднати от дома на Санчес, надхвърляше хиляда долара. Този тип беше придирчив. Прецизен. Очевидно беше набелязал 37-инчовия телевизор на Кавамото. Кабелът на видеокасетофона не беше навит. Дали не е бил достатъчно скъп, за да се занимава с него? Или може би заради появата на Кавамото крадецът не беше имал достатъчно време да го огледа по-внимателно? Обикновено телевизорите и аудиосистемите бяха запазен периметър на наркоманите, които търсеха пари за следващата си доза, но те не пристягаха кабелите с бели пластмасови препаски. Наркоманите не се опитваха да надхитрят алармените системи, като блокират телефонната линия.
Болд подозираше, че въпросният крадец търсеше скъпа електронна апаратура в достатъчни количества, които да оправдаят риска. Един компютър, няколко телевизора и клетъчен телефон, който по-късно щеше да бъде клониран, можеха да му донесат чисти хиляда и петстотин долара, ако ги отнесеше при подходящия продавач на крадени вещи — за един ден работа това никак не беше зле. Повече от заплатата на ченге.
Като се ръководеше от описите на откраднати вещи, Болд отдели настрана двадесет и три протокола. В някои от формулярите квадратчето за домашна алармена система беше отметнато, но не във всички. Забеляза, че в два от протоколите се споменаваше, че системите не са се задействали. Вероятно ставаше въпрос за някаква застрахователна измама — собствениците сами бяха организирали „кражбата“ на вещите си. След това щяха да вземат парите от застраховката, да си приберат вещите и да заплатят известен процент от получената сума на онзи, който беше извършил „взлома“. Степфордските крадци. Това нямаше да бъде първото престъпление на „бели якички“, разследвано от СПУ.
Болд разлисти купчината розови, предназначени за архива копия, като търсеше някое друго свързващо звено. Прочете по-внимателно двадесет и трите протокола, като без да бърза прегледа забележките, в търсене на нещо, което щеше да му помогне да намали техния брой. При сегашния брой на случаите, с които беше затрупан, двадесет и три телефонни обаждания щяха да отнемат дни, ако не и седмици. Дори и ако си ги разпределяха с Дафни, работата щеше да отнеме цяла седмица, а може би и повече. А при положение, че на обажданията им отговореха телефонни секретари, целият процес щеше да продължи две или три седмици. Забележката на Шосвиц за връзката му с Дафни го тревожеше и не му излизаше от ума. Щеше му се да погледне на нея като на твърде преувеличена. Лъжи. Дълбоко в себе си искаше да я приеме като училищна клюка, но вместо това тя събуди у него страх — сякаш го бяха хванали да прави нещо нередно и това най-много го дразнеше.
Потънал в работа, той не усещаше бързия ход на времето. Чаят му изстина, а задникът го заболя — дребните удоволствия на полицейската работа. Отвън движението по улиците беше намаляло. Някъде далеч дочу свистене на гуми, но това не беше онзи познат монотонен шум на уличното движение през деня. Помещението миришеше на дезинфекционен разтвор, на хлорна вар с лек оттенък на разтопен каучук. Не беше забелязал кога е минала чистачката.
Погледна към часовника — беше късно и дължеше на Лиз извинение. Но преди да вдигне слушалката, за да й се обади, отново погледна към часовника, като си спомни, че Кавамото е била нападната през деня — нещо съвсем необичайно. Това не се отнасяше за Санчес, но за момента той успяваше да разглежда двата случая като нямащи връзка един с друг. Отново се върна към протоколите. Започна да отделя един по един онези, общото между които беше времето на извършване на престъплението — посред бял ден. Сърцето му силно заби, когато в новата купчинка се озоваха шест протокола.
Отново прегледа всичките сто и четиринадесет протокола. Този път в купчинката се озоваха девет. Девет взломни кражби посред бял ден. При всяка от тях стойността на откраднатата висококачествена електронна апаратура надхвърляше няколко хиляди долара. Големи удари. Сложни удари. При някои от тях алармените системи очевидно не бяха задействали. Добре организирани кражби. Отработени. Ако се съдеше по самозалепващите се листчета за бележки и прикрепените с телбод страници, детективите на Шосвиц явно бяха забелязали някои от същите тези прилики — тези повтарящи се елементи — вероятно бяха работили по уликите, преди да се разрази грипът и да започнат да остават вкъщи, за да гледат повторенията на бейзболните мачове. Болд се почувства като бегач, който е поел щафетата.