— Можете да използвате билетите както намерите за добре — отговори рекламният агент.
Човекът току-що си беше спечелил още минута внимание от негова страна.
— Продължавайте, слушам ви — каза той.
Всъщност Бръмуел държеше слушалката на известно разстояние от ухото си, сякаш по този начин обвързването му щеше да бъде по-малко.
— В края на нашия разговор Консолидейтид Мючуъл ще ви гарантира петнадесет процента отстъпка в сравнение със стойността на сегашната ви застрахователна полица за недвижимо имущество. Абсолютна гаранция!
— Билетите. И искам да ви предупредя, че търпението ми е на изчерпване.
— Два безплатни билета за всеки киносалон от веригата „Пантеон“, които ще бъдат уредени по електронен път. Можете да ги получите от новите автомати за билети за филм, или филми по ваш избор, за прожекция по ваш избор, както и за ден по ваш избор.
— Два отделни билета. За два различни филма — отсече Бръмуел.
— Да. Абсолютно, да!
— За всеки от киносалоните на „Пантеон“?
— Почакайте за секунда…
Бръмуел отново чу потракването на клавиши, този път още по-силно — рекламният агент въвеждаше нещо в компютъра.
— Сиатъл… Уолингфорд… Виждам единадесет киносалона на „Пантеон“ в три различни района, всеки на около десет мили от дома ви.
— Запознат съм с веригата от салони на „Пантеон“ — с компетентен тон заяви Бръмуел. Искаше му се този идиот по-бързо да стигне до същината на въпроса. Той погледна към изстиващата юфка и за миг му мина през ума, че тези хора, които се занимаваха с рекламни кампании по телефона, знаят твърде много за теб и при всяка възможност гледат да го използват в твой ущърб.
— Мога ли да използвам билетите още тази вечер?
— Разбира се, няма никакъв проблем и тази вечер. Щом попълним споразумението. Всяка една вечер, която си изберете.
— Споразумението? Добре, какъв е номерът?
— Консолидейтид Мючуъл биха желали да попълните много кратка анкетна карта, което можем да направим сега, ако желаете. След като свършим това, билетите — и гарантираните икономии по вашата застрахователна полица — са ваши. Или, ако желаете, можем да уредим да получите билетите по друго време. Предложението е в сила три месеца.
— Анкета? Анкета по телефона? Това ли е всичко?
— Да. Не поемате никакви задължения, а гаранцията…
— Разбрах вече — прекъсна го Бръмуел. — Е, ще се захващаме ли с тази анкета, или не? За колко време, впрочем, става въпрос? Вечерята ми изстива на масата! Как така винаги се обаждате по време на вечеря?
— Разбира се, можем да попълним анкетната карта веднага, сър. Това ще бъде чудесно. Или пък, ако предпочитате, мога да се обадя пак.
— Не-е-е… Вечерята ми сигурно вече е изстинала. Давайте. Колко казахте, че ще отнеме?
— От седем до десет минути, сър. Няколко въпроса за вашето застрахователно покритие, това е всичко. Може би ще ви бъде по-лесно, ако имате пред себе си екземпляр от досегашната ви застрахователната полица за недвижимо имущество, макар че това в никакъв случай не е задължително.
— Ще мина и без нея.
— Ще свършим много бързо.
— Добре… Добре… Хайде да почваме. — Бръмуел погледна към микровълновата печка. Вечерята можеше да почака.
Дванадесета глава
Щом слезе от очукания служебен шевролет, Болд веднага усети, че нещо не е наред. След миг това усещане се превърна в облекчение — кучето на съседите не беше застанало право срещу него от другата страна на прогнилата ограда, за да го поздрави след дългия работен ден. То лаеше яростно в другия край на двора — за щастие достатъчно далеч, за да не проглуши ушите му.
Алеята за коли на семейство Болд минаваше вляво от къщата и свършваше пред гаража, който се намираше встрани от нея. Обикновено Лиз паркираше в него новия си форд експедишън, а кавалиърът стоеше отвън, изложен на природните стихии, където му беше мястото. Но сега Лиз и децата ги нямаше и Болд спря на половин метър от вратата, като остави двигателя да работи. Не носеше в себе си дистанционното устройство и щеше да му се наложи да отвори автоматичната врата отвътре. Часовникът му показваше единадесет часа. Изведнъж си помисли, че не си струва да прибира колата в гаража само за няколко часа, докато се опитва да поспи. Загаси двигателя и прибра ключовете в джоба си.
Макар че нападението над Санчес и кражбата у Брукс-Гилман да поглъщаха почти цялото му време, той успя да отдели внимание и на няколко други случая, един от които беше престрелка между младежи в някаква дрогерия. Преди да си тръгне Болд изпрати ново съобщение по електронната поща до всички отдели, в което молеше за информация относно действията на Санчес или известните случаи, по които беше работила, преди да я нападнат. Но не очакваше отговорите със стаен дъх.