Кучето също не беше стаило дъх. Проклетото животно изведнъж побесня и огласи двора с гръмогласен лай, който накара Болд да извика високо „Млъквай!“, с надеждата, че съседите ще го чуят. Ако децата му си бяха вкъщи, по това време щяха да спят. Това беше достатъчно основателна причина за забележка. Единадесет часа, помисли си той. Човек има право на почивка!
Задната врата на къщата, която се намираше само на десетина-петнадесет метра, изведнъж му се стори много далеч. Оградата на съседите беше вляво от него, а гаражът, пред който беше спрял колата, препречваше пътя му към задната веранда, така че трябваше да заобиколи шевролета. Пътят му беше затворен и от трите страни и единственият изход беше към улицата. Не беше сигурен защо си помисли, че това има значение — може би заради смразяващия лай на онзи отвратителен пес, който подтичваше край оградата към Болд. Въздухът сякаш беше зареден с електричество.
Какво, по дяволите, ми става? — зачуди се той.
Някой скочи върху него отзад. Беше едър. Силен. Някой, който се беше промъкнал през тясното пространство между гаража и оградата, защото кучето, което лаеше гръмогласно, вече се намираше точно срещу него от другата страна на оградата. Болд веднага си спомни, че от началото на грипа броят на грабежите беше нараснал близо два пъти.
Не можеше да помръдне — ръката на нападателя така здраво притискаше гърлото му, че притокът на кръв към мозъка и на въздух към дробовете му почти спря. Последва силен удар ниско долу в дясната част на гърба. В този момент чу как пистолетът му тупна на алеята.
От дясната му страна са появи друг човек. Едър и широкоплещест. Беше твърде тъмно, за да види лица. Или маски — не беше сигурен. Тези типове не се шегуваха. Още един удар в гърба. Натискът върху гърлото му се усили.
Някаква ръка напипа портфейла му. Отново си помисли, че той, ченгето, е жертва на грабеж. Но тялото му беше схванато и сякаш сковано. Не беше в състояние да окаже кой знае каква съпротива. Върху гърба му се стовари нов удар. Този път попадна в ребрата. Може би счупи някое от тях. Нечия ръка бръкна в джоба на панталона му и извади няколко банкноти и дребни монети. В стомаха му се заби юмрук и той остана без въздух. Още един-два такива удара и сигурно щеше да започне да повръща кръв.
Отляво се появи трети мъж — или може би вторият се беше преместил? Болд мярна черна шапка с прорези за очите, която скриваше лицето му. Следващият удар в стомаха го накара да се превие. Той се задави и усети как започва да губи съзнание. Долу, редом до своите обувки, зърна маратонки „Найк“ със сиви и кафяви шарки. Едната от емблемите беше започнала да се къса.
Той вдигна глава. Наистина имаше трети мъж и той държеше в ръка бейзболна бухалка. Лъскавата й алуминиева обшивка проблесна на светлината на уличната лампа. Болд си помисли, че надеждата за болнично легло може да се окаже напразна. Този тип изглежда беше твърдо решен да го довърши с удар по главата.
Побеснялото куче на съседите лаеше така, сякаш беше готово да се покатери по оградата.
Кучето! Болд усети, че краката все още го държат. Той се дръпна назад, за да разхлаби хватката около врата си и едновременно с това се оттласна от колата като блъсна мъжа зад себе си към оградата. Натискът около врата му отслабна. Болд се изтръгна от хватката на нападателя и се обърна. Върху плешката му се стовари нов удар — или от бейзболната бухалка, или от нечии юмруци. Гърдите му се схванаха. Дробовете му неистово се бореха за въздух. Дясната му ръка се отпусна безчувствена и той започна да се свлича.
Мъжът, когото беше отблъснал, искаше отново да сграбчи гърлото му и тромаво подскачаше около него, като се опитваше да го прикове към оградата. Болд се наведе напред и се възползва от този жив щит, за да предпази корема си. В същото време ритна прогнилата ограда както правеха хлапаците, които тренираха изпълнение на дузпи в парка. Бухалката отново се стовари, този път върху рамото му.
Старата дъсчена ограда беше преживяла безброй дъждовни зими, без да види дни, седмици, дори месеци наред един-единствен слънчев лъч, който да я изсуши. Вторият ритник на Болд успя да пробие в нея дупка. През нея се подаде лъскавата муцуна на разяреното, оголило зъби куче. От венците му се стичаше сребриста слюнка.