Выбрать главу

— Няколко пъти — отговори Дафни.

— Вярно — съгласи се Болд.

— Имаш ли кръв в урината?

— Не! — Болд усети как Дафни го погледна.

— Трябва да следиш за това, както и за съсиреци в изпражненията.

— Разбрано.

— И искам веднага да ми кажеш.

— Слушам!

— Извадил си късмет.

Болд потръпна.

— Да, чувствам се страхотно.

— Нито едно ченге няма да стори подобно нещо на друго ченге, Лу. Грип или не, просто не ми се вярва — каза Дикси. — Обидни подмятания? Тормоз? И още как! Но това? Само и само да не ходиш на работа?

— Май имаш право — призна Болд. — Въпреки че определено си го помислих.

— Кражбите и побоите са се увеличили — повтори Дикси.

— Вече го чух — каза Болд.

— Можеш ли да го подслониш при теб? — обърна се Диксън към Матюс. А на Болд каза: — Разбирам, че не искаш да плашиш Лиз, докато не разбереш какво става. Познавам те. Но не можеш да останеш сам у вас тази нощ. Просто не можеш. Това е лекарско нареждане. Трябва да има някой с теб. Тъй че или тръгвай към Джеймърсънови…

Болд не го остави да довърши и поклати глава.

— Е, значи ти ще играеш ролята на сестра — каза Дикси на Дафни. — Мери му температурата на всеки четири часа и му давай още аспирин, ако е нужно. Обади ми се, ако състоянието му рязко се влоши.

— Трябва да се обадя на Лиз — каза той, като се настани в хондата на Дафни.

— Вече започваш да се вразумяваш.

— Но не искам да я събудя, нито пък да я изплаша — продължи Болд.

— Тук не мога да ти помогна.

— Ще събудя всички, ще приемат случилото се твърде навътре, ще ми се наложи да й давам обещания, които до сутринта ще наруша, защото нямам намерение да излизам в болнични, а тя ще настоява точно за това.

— Лу…

— Ако изляза в болнични, как ще изглежда това отстрани? — Той сам отговори на въпроса си. — Като грип. Няма да доставя на Кришевски това удоволствие. В никакъв случай.

— Добре де, какво общо има това с обаждането ти на Лиз? — попита Дафни.

— Сложно е.

— Сигурно.

— Това може да почака до сутринта — опита се да убеди сам себе си Болд. — Няма нужда да будя всички сега — заоправдава се той. — Нека се наспя, а когато се събудя… ще видим. Нали така?

— Ти сам трябва да решиш, Лу. Да потеглям ли към Мърсър Айлънд — към Джеймърсънови?

— Не — отговори той и отпусна глава на облегалката.

След миг вече спеше и тихо похъркваше.

Дафни откара Болд в своя плаващ дом и приготви разтегателния диван в дневната на долния етаж. Закотвени точно на север от доковете в Лейк Юниън, плаващите домове бяха станали изключително популярни, в резултат на което цената на земята в този район беше нараснала пет пъти за последните осем години. В дома й с жилищна площ от сто и осемдесет квадратни метра, облицован с червено дърво и с асфалтиран покрив имаше гледжосана печка за дърва и малък каяк, завързан на палубата пред прозореца на дневната. На нейния кей бяха закотвени десет такива плаващи домове, по пет от всяка страна, а шестте кея бяха разположени по цялата крайбрежна ивица на езерото. Край пътя стърчаха пощенски кутии с формата на къщички за птици, а пощальонът познаваше всички обитатели по име.

Тук все още се беше запазила някогашната атмосфера на близост между съседите. Духът на старите хипита от преди двадесет години бавно отстъпваше пред днешните изтърсаци от Майкрософт, които изглеждаха глупаво, захапали пурите си, с чаша специално пиво в ръка в летните нощи и на фона на великолепната панорама на града, която служеше като естествен декор. Въпреки бурното развитие на икономиката, което се дължеше на новите технологии, кореняците не гледаха с добро око на нашествието на компютърджиите. Но нейната къща беше запазила старомодното си очарование — малки пространства с внимателно подбрани мебели, за да не се претрупват помещенията, едва доловим мирис на канелен тамян и звука на водата, която се плискаше в борда. Ако някога решеше да продаде дома си, тя можеше спокойно да прекара остатъка от живота си, без да работи.

— Слушай, благодарен съм ти за жеста — каза той, — но не мога да приема това.

— Разбира се, че можеш — отговори тя, като извади една възглавница от спалнята.

Болд нямаше сили да спори. Умираше за сън.

— Искам да спя — каза той.

— Първо ще се изкъпеш и ще изпиеш чаша чай. Сънят сам ще дойде.

— Сигурно си права.