— Бих казала, че е възможно — потвърди тя. — Но със сигурност гледам на нападението на Мария като на взломна кражба, която се е изродила в побой. Виж, за твоята малка схватка… не съм толкова сигурна.
— Значи изслушваме жертвата и тръгваме да търсим доказателства — припомни й той.
Законът на Болд за разследването. В случая със Санчес търсенето на доказателства в момента означаваше намирането на точно определена връзка ключове.
Като главен сержант, който ръководеше ежедневната работа в Хранилището за веществени доказателства, Кришевски беше запазил дневната смяна за себе си и за тричленната си бригада. Като президент на Организацията, Кришевски беше заболял тежко от Синия грип. Същото се отнасяше и за хората от бригадата му. Сега в хранилището работеха малцината останали от втората и нощната смени.
Рон Чапмън, униформен сержант с две години по-малко стаж от Кришевски, имаше изтощен вид. С масивни гърди, голямо шкембе и бледо лице, той изглеждаше като ирландски фермер, който отглежда картофи, облечен в изгладена синя полицейска униформа. Болд бегло познаваше Чапмън. Години наред той се беше разминавал с него из коридорите и го беше виждал да работи зад ограденото с рамки от телена мрежа помещение на Хранилището, където подреждаше и описваше веществените доказателства. Всеки уважаващ себе си детектив познаваше полицаите, които работеха в Хранилището — мястото, където се съхраняваха всички веществени доказателства от разследваните и все още неразкрити престъпления, както и по случаи, които тепърва щяха да влизат в съда.
Като водеща на разследването, Дафни се подписа за веществените доказателства по случая на Санчес и Чапмън отиде да ги вземе. След няколко минути той донесе вещите в запечатан кашон, в който се намираше голяма черна найлонова торба, подобна на тези, в които събираха боклука. Торбата беше пристегната със скоба, за която беше прикрепено етикетче с номера и описанието на случая. За да се отвори скобата и да се провери съдържанието на торбата етикетчето трябваше да се скъса. Дафни направи това пред Чапмън, който държеше разпечатка на съдържанието на торбата. Тя извади черното кожено яке на Санчес, изцапано с химикали, използвани от техниците в лабораторията за сваляне на отпечатъци, и го вдигна, за да могат и двамата да го видят.
— Изваждам якето — заяви тя.
— Получих съобщенията за Санчес, които си разпратил по електронната поща — каза Чапмън на Болд.
Болд веднага застана нащрек.
— Знаеш ли, проблемът с електронната поща — продължи Чапмън, — е, че всеки може да разбере кой я изпраща.
— Имаш нещо за мен ли, Рон? Знаеш нещо за кражбата у Брукс-Гилман?
— Не съм казал такова нещо, нали?
— Донесоха ли някакви веществени доказателства от местопрестъплението?
— Аз поне не знам.
— Мога ли да видя дневника за последните две седмици?
— Че защо не? — каза Чапмън, въведе нещо в компютъра и завъртя монитора към Болд и Дафни.
Болд провери в бележника си датата, на която Санчес беше поела разследването от обезлюдения от грипа отдел за взломни кражби на Шосвиц. Забеляза, че три дни преди да бъде нападната Санчес бе посетила Хранилището два пъти — сутринта и надвечер. Преброи общо четири посещения. Нямаше обаче посочен номер на случая, нито име на жертвата, което му се стори, меко казано, странно. Инициалите на Рон Чапмън в графата ДС — дежурен служител — показваха, че точно той е бил на работа, когато Санчес е идвала тук вечерта.
— Защо няма никакви данни, Рон? Нито номер, нито име.
— Сериозно? — каза Чапмън и погледна Болд почти по същия начин, както го беше погледнала Санчес. Сякаш очакваше нещо от него и Болд беше длъжен без повече обяснения да се досети какво има предвид Чапмън.
— Те трябва да бъдат вписани — напомни му Болд.
— Невинаги — отвърна Чапмън.
Думите му смутиха Болд. Откога при посещение в Хранилището не беше нужно да се вписва номера на случая?
— Не може един полицейски служител да дойде тук и просто така да си вземе това, което му трябва — каза Болд.
Чапмън се наведе към мрежата като затворник по време на свиждане.
— Не всички посещения се отразяват по един и същи начин. — Сержантът се поколеба. — Времената са смутни — каза той и отново погледна многозначително Болд, сякаш го молеше да съедини точките на скритата картина.
— Претърсвам джобовете на коженото яке — официално обяви Дафни.
— Нещата са там — каза Чапмън и посочи един запечатан плик от плътна кафява хартия. Той прочете надписа. — Комплект ключове и дистанционно управление за отваряне на гаражна врата.