— Боя се, че пак ще се наложи да ни го дадете — извини се Дафни на жената.
Седемнадесета глава
Догадката на Болд се оказа правилна — Санчес наистина беше ходила в Техническия отдел, където беше задавала най-различни въпроси на Тина Минг — един от лабораторните техници. Въпросите, естествено, бяха свързани с дистанционните управления за гаражни врати. Минг потвърдила, че от научна гледна точка дублирането на радиочестотите на подобно устройство е много просто. Не направили обаче клонирано дистанционно управление на Санчес, тъй като заради грипа работата им изоставала. Минг предложи на Болд да се консултира с ФБР.
С грипа или без него ФБР никога не беше спадало към учрежденията, които реагират бързо. Болд реши да търси отговори на въпросите на друго място. Смяташе, че вече е разбрал към какво се е насочила Санчес: източник от черния пазар, доставил клонирано дистанционно управление за гаражна врата. По-точно девет такива устройства в разстояние на последните няколко седмици. Ако успееше да открие този доставчик и да измъкне от него името на купувача, щеше да тикне търсения взломаджия — а вероятно и нападател на Санчес — зад решетките до края на деня. Колебаеше се между две теории — ченге срещу ченге, или взломна кражба, изродила се в побой, но и при двете най-важно беше разкриването на престъплението срещу Санчес.
Апартаментът заемаше етажа над „Шегата е за ваша сметка“, комедийният клуб на Беър Беринсън, известен с разнородната си клиентела — от полицаи в „Щастливия час“ до тълпи колежани късно вечер. Болд се спусна с шевролета по задната уличка и паркира, като постави синята ламинирана табелка „ПОЛИЦИЯ — ПО СЛУЖБА“, за да не вдигнат колата му с някоя платформа. Надяваше се да остане при Беър само няколко минути, но неговият дългогодишен приятел, любител на марихуаната, вечно раздиран от угризения в негово присъствие, беше в състояние да превърне и най-дребната задача в достоен за Херкулес подвиг. Затова се въоръжи с търпение и се подготви за продължително гостуване.
Болд натисна издрасканото копче на звънеца и се представи по разговорната уредба, върху чиято решетка беше залепено парче дъвка. Отговори му преиначеният от домофона глас на Беър. Зумерът избръмча и вратата се отвори. Болд пое нагоре по дългото тъмно стълбище, което миришеше на изветряла бира и цигарен дим — миризма, добре позната на човек, който понякога изпълнява джазови пиеси на пианото през „Щастливия час“ от другата страна на стената. Там, където някой друг би се задавил, Лу Болд се чувстваше уютно. Беше прекарал доста приятни часове в този бар, както и в неговия предшественик — „Голям майтап“. В тези две заведения през пръстите му бяха преминали няколко милиона ноти.
Стръмните стъпала се оказаха истинско предизвикателство. Натъртеното му, измъчвано от болка тяло не искаше да се изкачва. Но Болд успя да се справи.
Когато наближи горната площадка, усети миризма на трева. Беър, когото познаваше много добре, сигурно беше отворил някой прозорец, за да проветри апартамента, но опитът му се беше провалил, тъй като димът вместо навън, се беше устремил към стълбището. Болд му прощаваше за този навик, но го беше помолил да не пуши пред него по разбираеми причини.
— Шерлок! — Беринсън имаше дрезгав глас на закоравял пушач, грижливо оформена черна брада със сиви кичури отстрани, които се спускаха надолу като бивни на глиган, и бирено коремче, което поддържаше с помощта на бутилката с дълго гърло, която стискаше нехайно в дясната си ръка.
— Самият той, цял-целеничък — каза Болд.
— Чай? — предложи Беър.
— Какво, да не мислиш, че ще рискувам да си навлека някое разстройство?
— Изглеждаш малко поувехнал — подхвърли Беър.
— А ти малко понамирисваш — отбеляза без злоба Болд. Забележката му накара Беър да се усмихне.
— Аз винаги понамирисвам — поклати глава той.
— Понатъртен съм, това е всичко — обясни Болд. — Напоследък се опитвам да се изплъзвам от бейзболни бухалки.
— В такъв случай по-добре седни, преди да си паднал — посъветва го Беринсън.
Беър обичаше да има публика — той крачеше напред-назад из стаята, сякаш се намираше на сцена.
— Ще ми се да мога да кажа, че просто съм наминал да те видя — каза Болд.
— Да не би да съм забравил да ти платя или нещо друго? — попита Беър.
— Целта ми е по-скоро проучвателска — обясни Болд.