Малиони живееше в просторен апартамент на едно ниво, заемащ целия трети етаж на някогашна фабрика за изкуствени бижута, до който се стигаше с товарен асансьор.
Болд отвори дървената решетка на асансьора и се представи.
— Не сме се засичали досега — каза мъжът.
— Не — отговори Болд.
— Май щото си от „Убийства“, тъй ми рекоха.
— Основно.
— Ама сега не си, а? Вършиш работата на Йоргенсен и неговата шайка.
— Разследвам случай на взломна кражба, да — обясни Болд. — И ако Мечока случайно е пропуснал да ти каже, не те търся като заподозрян. Този тип е счупил врата на една жена, Франки.
— Аха, и Мечока тъй рече. За таквоз нещо и мен ме боли сърцето. Ако някой подреди някого по тоз начин — по тоз — каза той, като посочи краката си, — човек кат мен, в таквоз положение — сериозно започва да се замисля дали тоз тип заслужава да му се размине. Чат ли си?
— Мисля, че си прав.
— И зарад туй сега си тук. Щото иначе си можел да говориш с доста бизнесмени кат мен.
— Трябваше ми най-добрият.
— Зарежи тез глупости.
— Интересуват ме дистанционните управления за гаражни врати.
Франки Малиони изгледа Болд със странна смесица от изненада, уважение и известна неохота.
— Че за к’во?
— Мисля, че така се прониква в домовете. За нас това е ново — добави Болд. — Имам нужда някой да ме образова.
Малиони изтегли количката назад сред електронно жужене и скърцане на натегнати предавки. После зави и я насочи към ниска масичка.
— А, не, мерси.
— Ами ако уредя изпитателния ти срок да отпадне?
— Туй някой щатски прокурор трябва да го каже.
— Може и да го каже.
— Ами кат го каже, тогаз ще си приказваме двамцата. Чаткаш ли к’во ти казвам?
— Можем веднага да приказваме.
— Едно ченге не мож отмени изпитателен срок — заяви Франки.
— Е, аз мога — веднага отговори Болд. — Ще уредя да ти отменят изпитателния срок и да заличат ареста от досието ти. — Той изчака думите му да стигнат до съзнанието на Малиони. — Искаш ли да се обадя?
— На някой копой от твоя отдел, дето е вътре в играта и ще се престори на прокурор? Тц, не става.
— В такъв случай ти се обади — предложи Болд. — Името на прокурора е Уилямсън.
— Може и да се обадя.
— Давай — каза Болд. — Аз знам номера. — Той го продиктува.
— Не ща никакъв номер от теб. — Малиони огледа недоверчиво Болд от вратовръзката до косата и обратно. След това се изтегли назад с количката до един шкаф и извади отвътре телефонен указател. — Туй го правя, щот скапания пандиз не е готино място за човек в инвалидна количка.
— Единствената причина, поради която правиш това, Франки, е, че ако изпитателният ти срок отпадне, ще можеш да обжалваш следващия си арест. Иначе влизаш право в затвора. А сега ще можеш спокойно да продължиш да работиш.
— Скиваш ли? Всяко ченге си мисли, че нямаме к’во друго да правим, освен да нарушаваме закона!
— Номерът е в секцията за държавните учреждения.
Малиони прелисти няколко листа и прокара месестия си пръст надолу по страницата. Минута по-късно, след кратък разговор с Уилямсън, той се върна обратно до масичката.
— Значи предварително си опичаш работата — каза той. — И сега к’во?
— Нищо не съм казал.
— Ти к’во, ташак ли си правиш с мен?
— В никакъв случай — отговори Болд. — Гаражни врати.
— Фасулска работа, гусин Отворко. Трошиш джама на някоя кола, гепиш талона и дистанционното и ако имаш късмет, изпреварваш балъка. От талона скиваш адреса, а пък с дистанционното влизаш вътре.
— Добре, а ако не става дума да се счупи прозореца на колата?
Мъжът леко кимна към Болд.
— Аха. Туй вече е друга работа. Не че аз съм го правил.
— Не съм казал такова нещо.
— Е, тез пичове да не клонират клетъчни тутурутки? Нали знаеш, имат една такваз малка джаджа, дето сваля кодовете?
— Знам за клонираните телефони — отговори Болд. — Интересуват ме дистанционните управления за гаражни врати.
— Един бял пич разпитваше насам-натам кой може да му спретне скенерче по поръчка — ама не за клетъчни тутурутки.