— Съжалявам за цялата тази конспирация — извини се Ла Моя.
— Благодаря, че ми се обади. Трябва да поговорим — отвърна Болд.
Като по даден знак двамата започнаха да се оглеждат дали някой не ги наблюдава — система, която не се нуждаеше от уточняване и при която единият обходи с поглед ресторанта, а другият околните кейове, след което смениха районите за наблюдение в синхрон, придобит от годините съвместна работа в големия град.
— Много ръце — лека работа — подхвърли Ла Моя.
— Така ли? — недоволно заяви Болд. — Е, благодарение на теб и на останалите от бригадата в момента изпитвам недостиг на работна ръка.
— Не си мисли, че и аз като другите си седя вкъщи и гледам повторенията на „Калифорнийски пътни патрули“, сержант. В момента работя по случая на Мария.
Изненадата, която се изписа по мрачното лице на Болд, приличаше по-скоро на объркване.
— Точно така. Помислих си, че малко помощ няма да се отрази зле на мърляч като теб — добави Ла Моя. — Нямаш представа в какви лайна се ровя.
Това сигурно беше вярно. Следователските методи на Ла Моя бяха твърде далеч от традиционните.
— Трябва да се върнеш на работа — каза Болд.
Ла Моя, със своите многобройни контакти, беше безценен кадър, а новината, която му беше съобщил Шосвиц, застрашаваше бъдещето на сержанта в отдел „Убийства“.
— На харизан кон зъбите…
— Говоря сериозно, Джон. Началникът…
— Шок и Филип следяха Рон Чапмън — прекъсна го Ла Моя. — Готов съм да се хвана на бас.
— Чапмън? — попита Болд. Мислите му започнаха да препускат. Чапмън да посегне с бухалка на колега полицай? Не му се вярваше. — Кришевски работи в Хранилището. Чапмън също работи в Хранилището. Но не виждам Чапмън да върши мръсната работа на Големия Мак. Та той дори не се е присъединил към грипозните! В това няма никакъв смисъл.
— Просто ти казвам какво видях. Тези момчета го бройкаха.
— В онзи бар се навъртат доста ченгета, Джон.
— Чапмън не ходи в „Бика“, сержант. Аз кисна там. Както кисна в „Шегата“, когато ти свириш на пианото. На Чапмън не му е мястото в този бар. Отдалеч биеше на очи, защото всички знаеха, че все още ходи на работа. Може да се каже, че не го посрещнаха възторжено — също както и теб.
— Продължавай — каза Болд, като не преставаше да се озърта наоколо, за да е сигурен, че никой не ги наблюдава. Вече не беше безопасно едно ченге да говори с друго ченге. Мразеше начина, по който бяха тръгнали нещата.
— Чапмън влезе и търсеше някого. Сигурен съм. Беше съвсем ясно. След малко пристигнаха Шок и Филип — единият влезе през входната врата, другият отзад. Като по учебник. Филип пристигна няколко минути след партньора си. Колкото да паркира човек в уличката отзад, схващаш ли какво имам пред вид? Предположих, че следят Чапмън, защото точно на това ми заприлича. Чапмън се помота из бара, поогледа се насам-натам, отказа се и се изниза. Изобщо се държа като курва на кръжок по ръкоделие. Може би е дал знак на някого. А може би не. Шок остана, за да не бие излишно на очи, а Филип излезе през задната врата след обекта… Слушай какво ти казвам, сержант. След няколко минути Шок го последва. Може някой да му се е обадил. Не видях. Не мога да кажа със сигурност. Но не са стигнали далеч, нали така? А ако това е обикновен побой, тогава твоите синини и натъртвания са от падане по стълбите.
Ла Моя очевидно беше чул обяснението за състоянието му, което Болд беше дал в службата. Твърде малко бяха нещата, които се изплъзваха от вниманието му.
— Началникът се кани да изпрати здравни инспектори по домовете. — Болд обясни какво му беше предал Шосвиц.
— Това е блъф, сержант. Информацията е била предназначена да изтече от Шосвиц.
— Ако аз съм началник, ще повиша униформените полицаи в детективи. Новобранците от Академията, които са преминали триседмичния курс, тръгват да патрулират. И ще избегна намесата на Националната гвардия.
Това изглежда убеди донякъде Ла Моя.
— Ти и твоята бригада трябва да се върнете на работа утре преди играта да загрубее.
— Това си е чиста проба блъф, казвам ти. Един-двама лейтенанти да пуснат приказката и трийсет-четирийсет процента от състава се връща на работа само с няколко телефонни обаждания.
— Фил Шосвиц беше секретар на Организацията. Как мислиш, на чия страна е той? — каза Болд. — Не се заблуждавай, Джон. Информацията е вярна. Трябва да започнем да въртим телефони и то още тази нощ. Фил мисли, че не трябва да се обаждаме от домовете си.