— Какво общо имаш с Шок и Филип?
Чапмън вдигна поглед, разгорещен като претоплената си вечеря.
— Кой казва, че имам нещо общо с тях?
— Защо да си играем на криеница? — попита Болд. — Да ни би да си загазил нещо? Кажи ми, ако греша.
— Грешиш.
— Докажи ми! — заяви Болд.
— Искам да вечерям.
— Страхуваш ли се от тях? — намеси се и Дафни.
Чапмън настръхна.
— Не говоря за Шок и Филип — поясни Дафни. — Говоря за онези, които са ги пребили. Страхуваш ли се от тези хора?
Чапмън седеше, забил поглед в чинията си.
— Чух, че са ги нападнали. Уличен грабеж. Защо да се страхувам? Просто не им е провървяло и толкоз!
— Не е нужно човек непременно да размахва бейзболна бухалка, за да бъде обвинен в нападение. Тук има заговор. Умисъл. Помисли за това — каза тя.
— След отдел „Наркотици“ работата в Хранилището със сигурност предлага най-много изкушения. Затова ви подбират много внимателно. Което не значи, че от време на време не им се поддавате. По тези рафтове има страшно много скъпи неща.
— По тях има пари — каза Чапмън. — Скъпоценни камъни. Оръжия. И доколкото знам, всичко си е все още там, лейтенант. Иди и провери.
— Отишъл си в бара да търсиш някого. Двама полицейски служители, които са те следвали, са били нападнати. Ами ако ти кажа, че са работили по случай, който е бил поверен на Санчес точно преди да я нападнат?
Дафни се обърна към Болд, ядосана, че не й беше казал за това.
Чапмън продължаваше да седи, забил поглед в чинията си.
— Може и да греша. Може и да си правел услуга на Шок или Филип. Носил ли си записващо устройство? Може би е трябвало да се свържеш с някого?
— Нищо подобно! — разгорещено възрази сержантът със застинала във въздуха вилица.
Дафни пое инициативата от Болд.
— Знаеш, че фабриката за слухове е жестока — каза тя.
— Не можете да постъпите така с мен! Да ме обявите за доносник на „Вътрешни разследвания“. — Той премисли казаното и се изчерви. — Това не е шега работа, лейтенант. Особено в ситуация като сегашната.
— Хайде да те извадим от уравнението, Рон. Това ти предлагам. Да вземем Шок и Филип — те явно са били по работа в „Петел и Бик“, защото той не е техният любим бар, нито пък твоят, Рон. — Той изчака Чапмън да се замисли над казаното. — Значи са следили някого. Кого, питам аз. Кого, според теб, са търсили двамата там?
— Разбирам за какво питаш — каза Чапмън. — Но си поел по грешен път.
— Е, ами помогни ми да тръгна по верния тогава.
— Отбих се да пийна едно, това е всичко.
— Ами Шок и Филип? Също ли са се отбили за по едно?
— Не съм говорил с тях. Не знаех, че са там.
— Сержант — спокойно каза Дафни, — ти остана на работа въпреки Синия грип. Малцина проявиха подобна… смелост. Ако не беше останал, в Хранилището щяха да изпратят друг човек, който никога не се е занимавал с подобно нещо. Но ти остана. Човек може да си помисли, че пазиш Хранилището от чужди очи. А сега тези нападения… Санчес, Шок и Филип. Дори в задния двор на лейтенант Болд се е появил някакъв неканен гост. Говориш за грешки? Точно това е било грешка. Знаеш каква е репутацията на лейтенанта като следовател. Мислиш ли, че той ще остави нещата така… четири брутални нападения?
— Вие двамата си вършете работата. Сами открийте онова, което търсите — заяви Чапмън. — А мен не ме замесвайте в тези неща.
Болд се наведе напред.
— Значи наистина има нещо, Рон? Нещо, в което не искаш да те замесваме?
— Поел си по грешен път.
— Е, ами… помогни ми… да тръгна… по верния — бавно повтори Болд.
— Вечерята ми изстива.
— Можеш да ни убедиш, че грешим. Кажи ни, че Шок и Филип са вършили мръсната работа. Кажи ни, че са те проследили в бара. С какви сведения разполагат те срещу теб? С какви сведения разполагаш ти срещу тях?
— Искам да си тръгнете веднага — каза сержантът.
Дафни пристъпи по-близо до Чапмън. Болд се възхищаваше на техниката й.
— Той работи в Хранилището, Лу. Сигурно има хора, които му дължат услуги. — Тя се обърна към сержанта. — Е, значи смяташ за правилно да прикриваш някого, така ли?
— Нищо подобно! — изкрещя Чапмън. — А сега си тръгвайте!
Двадесет минути по-късно Болд спря шевролета в края на кея, който водеше към плаващия дом на Матюс в Лейк Юниън и изпрати Дафни до вратата. Нямаше намерение и тя да попадне в списъка на нападнатите.