— Имам нужда от помощ — каза Болд, който подозираше, че Пендъграс си е осигурил алиби.
— Да не искате да кажете, че съм заподозрян за това нападение?
— Заподозрян? — Ла Моя погледна към Болд, сякаш това изобщо не му беше минало през ума. — Мислехме, че си свидетел — обясни той. — И двамата бяхме в „Бик и Петел“ тази вечер.
— Само че Ла Моя не е видял кой знае колко — намеси се Болд. — Но си спомни, че и ти си бил там.
— Ще си спомни, я — каза Пендъграс, като изгледа предпазливо детектива. — Я си махни крака от вратата ми.
— Може би си видял нещо… някого — каза Болд, — без да знаеш, че това е важно.
— В „Бика“ беше тъпкано тази вечер, лейтенант.
— Рон Чапмън е бил там.
— Така ли?
— Станало е долу-горе по времето, когато си тръгнал — подхвърли Ла Моя.
— Мислим, че са използвали бейзболна бухалка или тръба — добави Болд, като погледна Пендъграс право в очите.
— А може да е било и палка — каза Ла Моя, като напомни на Пендъграс, че не изключва в нападението да са замесени полицаи.
— Имаш ли нещо против да влезем и да си поговорим? — попита Болд, докато по врата му се стичаше ручейче от дъждовна вода.
— Аз съм в болнични, лейтенант. Казвам го в случай, че си забравил. Не мисля, че моментът е подходящ.
— Името ти изобщо няма да бъде споменато.
— Дори и така да е… Аз съм пас.
— Трябват ни само пет минути, за да разберем какво си видял или не си видял в онзи бар — заяви Ла Моя недоволно. — Става ли? Знаеш процедурата.
— Вярно, знам я. Мога да ти премажа крака с вратата, ако предпочиташ — добави той.
Ла Моя не помръдна.
Пендъграс изглеждаше доста пиян. А всички знаеха, че има лошо пиянство. Болд не желаеше посещението им да се изроди в кавга. Пияни ченгета като Пендъграс търсеха всякакъв повод да се сбият, а Ла Моя неизменно се оказваше в центъра на такива схватки.
— Не си чак толкова болен, щом си отишъл в „Петел и Бик“ — напомни му Болд.
— Ходих там с лечебна цел.
— Чък? — извика женски глас от къщата и привлече вниманието на Пендъграс. — Кой е, скъпи?
— Ти беше там — каза Ла Моя — по времето, което ни интересува. Тръгна си в момента, когато Чапмън се появи — една-две минути преди да влязат Шок и Филип. А не искаш да ни помогнеш, Чък. Така ли е? Даваш ли си сметка как ще изглежда това? Че не искаш да говориш. При положение, че си бил там по това време. Добре, нищо не си видял. Но може би си чул нещо? Като например някоя глава да се пука или някой да крещи от болка.
Болд искаше да се възползва от пиянството на Пендъграс, което го правеше уязвим, да не му даде възможност да изтрезнее и да започне да обмисля отговорите си.
— Искаме това да стане тази вечер. Сега! — натърти той. — Знаеш какво става, когато някой свидетел не иска да говори или ни бави. Пребитите са наши колеги, Чък. Искаме да разкрием извършителя.
— Преди сутрешните новини, бас държа. Преди данъкоплатците да натиснат градската управа да смаже стачката.
— Политика? — изпъшка Болд. — Мислиш, че си играем на политика?
— Момчета, правете каквото искате. Но това тук няма да стане. В никакъв случай.
— Слушай, пострадаха двама наши братя — повтори Ла Моя, — и това, че не искаш да говориш, не е хубаво, както и да го погледнеш. Няма значение какво ти е мнението за Шок и Филип. Просто не е хубаво.
— Чък? — отново извика жената. Тя се появи иззад ъгъла и озадачена приближи до вратата. Беше дребна и невзрачна, с разрошена коса. — Чък, вали. Тези хора стоят вън на дъжда. Джон ла Моя, нали? — обърна се тя към сержанта. Явно всяка жена, свързана по някакъв начин с Управлението, познаваше Ла Моя по лице.
— И лейтенант Болд — каза Ла Моя, като протегна ръка.
— Чък? — притеснена се обърна тя към съпруга си. — Те стоят вън на дъжда.
— Не, те си тръгват — каза Пендъграс, като погледа Болд в очите.
Болд реши да опита с жената. Трябваше му само минута, за да разбере какъв беше звукът, който се разнасяше в къщата.
— Странно време сте избрали за пране.
Явно тонът на забележката му не й се понрави.
— Чък се връща в къщи вмирисан на цигарен дим и дрехите му моментално влизат в пералнята, а той влиза в банята. Едно от малкото правила у дома, които аз успях да наложа.
Когато жената отвори вратата още малко, Болд зърна снимка на две деца, окачена на стената.
— Госпожо Пендъграс, има ли вашият син бейзболна бухалка?