Очите й се затвориха, после се отвориха. Зениците й сочеха надясно.
— Да — отговори жената.
Днес изглеждаше по-зле отколкото при последното му посещение.
— Имаме още две нападения — каза Дафни, като пристъпи към Болд в долния край на леглото, за да облекчи пациентката. — И двете са над полицейски служители. Състоянието и на двамата е тежко.
Клепачите се затвориха.
— Съществува възможност за връзка — каза Болд, — която никак не ни се иска да допуснем, но се налага да го направим. Основният ни интерес си остава насочен към този взломаджия — особено в твоя случай, при който част от вещите ти липсват. Работим по всички налични улики. За нещастие сме изправени пред нова отвратителна възможност — че тези нападения над полицейски служители, в това число и над мен, са в резултат на някакво вътрешно разследване. Че това разследване, каквото и да е или да е било то, е свързващото звено, което досега не успявахме да открием.
— Това е причината да дойдем тук — кимна Дафни.
— Понякога самата система може да се превърне в спънка за работата на полицейските служители. Трябват ни отговори, които не получаваме от началството.
— Нуждаем се от твоята помощ.
Когато очите й се отвориха, те сочеха надясно.
— Да.
— Преди да те нападнат — започна Болд, — работила ли си по някакво вътрешно разследване?
Клепачите на Санчес потрепнаха, тя затвори очи и остана така.
— Моля те, Мария — каза Дафни.
— Да — дойде отговорът.
Болд изпита нещо средно между облекчение и тревога. Санчес беше работила по вътрешно разследване, преди да я нападнат и ограбят. На върха на езика му се въртяха десетки въпроси.
— Разследването беше ли свързано с Хранилището? — попита Матюс.
Тя втренчи поглед в тавана. Не може, или не желае да отговори? — зачуди се Болд.
— Кришевски? — бързо попита той, защото продължаваше да се съмнява в сержанта от Хранилището.
Очите й останаха вперени в тавана. Стори му се обаче, че с мъка си налагаше да не отговори.
— Пендъграс?
Тя продължаваше да гледа тавана. Може би е поела твърде много лекарства, помисли си Болд.
— Чапмън?
Клепачите й потрепнаха и тя ги затвори. Когато отново ги отвори, тя отново се втренчи в тавана.
— Мария… — измъчван от безсилие произнесе Болд. — Моля те. Ти единствена можеш да отговориш на тези въпроси.
Той изчака Санчес да размисли.
— Смяташ ли, че някой — който и да е той — от Хранилището е замесен в нападението над теб?
Лейтенантът попита това, като се мъчеше да потисне чувствата си, но не успя да скрие собствената си убеденост.
— Не — отговори пострадалата жена.
Дафни погледна Болд — този твърд отговор на Санчес показваше, че хората от Хранилището не са участвали в нападението. Част от него изпитваше задоволство. Вече можеше да насочи усилията си към разследването на взломната кражба и да остави други да ровят под камъните — ако тези камъни изобщо съществуваха. Но притеснението на Чапмън предишната вечер не му излизаше от ума и го предупреждаваше да не приема безрезервно отговорите на Санчес.
— Смяташ ли, че нападението над теб е било свързано по някакъв начин с вътрешното разследване, по което си работила? — попита Дафни.
Санчес пак се втренчи в тавана. Болд отново изпита чувство на безсилие.
— Мария, днес сутринта в тази болница постъпиха още двама полицейски служители. В същото време поведението на някои полицаи от Хранилището е доста подозрително. Въпросите, които имаме, са много повече от отговорите, с които разполагаме. Ясно е, че ти си един от малцината, които знаят какво точно става. Знам, че искам много — твърде много дори — но те моля, помогни ни!
Очите й проблеснаха. По бузата й се търкулна сълза.
Мария отново се втренчи в тавана, разплакана.
— Но ние искаме да помогнем! — отчаяно я замоли Болд.
— Смяташ ли, че нападението над теб е било свързано с вътрешното разследване, по което си работила? — тихо повтори Дафни.
Очите й се затвориха и се отвориха.
— Да — отговори тя, като впери поглед в Болд.
Дафни погледна към него. По лицето му се беше изписало облекчение.
— Трябва да заловим този взломаджия — каза тя. — Ако разполага с алиби за нощта на нападението, тогава…
— Може би това ще бъде достатъчно, за да се разровим в случая, по който е работила — прекъсна я Болд. Вътрешните разследвания винаги бяха обгърнати в тайнственост. Всеизвестно беше, че е почти невъзможно човек да разбере за какво се отнасят. — Ти си права за реда, по който трябва да действаме — този взломаджия може да се окаже най-важният ни свидетел.