Болд веднага пристъпи към целта на посещението им.
— Доколкото знам, вече са ви се обадили от Министерството на правосъдието на Колорадо — започна той.
Болд се беше свързал с Управлението и беше разбрал, че бройката се беше увеличила — седем от деветте жертви на кражби си бяха спомнили за рекламна кампания по телефона с предложение за безплатни билети за кино, което бяха приели. Неминуемо щяха да последват съдебни процеси. Нюмън Къмюникейшънс можеха да очакват снизходителност в замяна на оказано съдействие. Именно на това се надяваше Болд.
— Да, обадиха ми се — потвърди Ратборн.
Той изглеждаше впечатлен от мълчанието на Дафни и нейната поразителна красота, нещо обичайно в подобни случаи. Полезен при разпитите, нейният вид можеше да се използва за отвличане вниманието на заподозрените. Тя носеше шал, който скриваше белега от нож, останал й от рана, получена преди няколко години, и блуза с висока, закопчана до горе яка. Колкото по-малко плът беше изложена на показ, толкова по-добре — освен ако не искаше нещо от някого. Нейната роля този път беше да играе мълчалива, властна жена. Когато най-сетне решеше да се включи в разговора, щеше да се окаже, че с нея е по-трудно да се преговаря и Ратборн щеше да бъде изненадан от ледената сдържаност на тази разпалваща мъжките страсти красавица.
— И ви предложиха да ни окажете съдействие.
— Да, предложиха ми. — Мъжът имаше дразнещия навик да потрепва или да се усмихва след всеки отговор — изражения, които никак не подхождаха на лицето му и напомняха за онези противни репродукции на Мона Лиза, променящи усмивката й.
— Работите с импулсни линии — каза Болд, като посочи рекламната листовка в ръката си. — Номера, чийто код започва с деветстотин.
Той искаше да го притисне и да отклони вниманието му от основния въпрос.
— Секс линии?
— Развлечения за възрастни. Всичко е съвсем законно.
— Не виждам телефонни кабини.
— Това й е хубавото на технологията, лейтенант. По-голямата част от търговските ни представители работят от собствените си домове. Получаваме и пренасочваме обажданията с помощта на автоматична централа.
— Момичета от смесени колежи? — попита Болд.
— Домакини, най-вече. — Той изчака по лицето на Болд да се изпише силна изненада. — Жената, която стене от другия край на линията, през повечето време глади и гледа телевизия. Приготвя обяда. Реди пасианс на компютъра. Тук просто става дума за изпълнение на роля, лейтенант. Мъжете се обаждат, за да ги възбуждат и да слушат това, което не чуват вкъщи.
— За осем долара на минута — подхвърли Болд.
— Търсене и предлагане.
— А сайтът в Интернет? — заинтересува се Болд.
— Някоя и друга актова снимка — скромно обясни Ратборн, като се обърна към Дафни, — колкото да им кипне кръвта. Там рекламираме линиите с код деветстотин. Някой иска да чуе човешки глас. Ако въведе номера на кредитната си карта, снимките се превръщат във видеофилм и стават доста по-горещи. Само от този сайт за миналото тримесечие имаме обща печалба шестдесет хиляди долара. Там е бъдещето.
— А веригата киносалони „Пантеон“? — попита Дафни.
— Организираме и извършваме широкомащабни кампании по телефона за нуждите на нашите корпоративни клиенти. Специални промоции, като кампанията на Консолидейтид, резервации за пътувания, продажби по каталог. Обикновено цената на услугите ни е с около четиридесет процента по-ниска от тази на конкурентите, а качеството им е същото, ако не и по-добро. Работата върви.