— По-ниски разходи за работна ръка? — попита тя.
— Огледайте се наоколо. Ниските режийни спестяват разходи на клиентите.
— И пак домакини?
На лицето на Ратборн се появи същата гримаса.
— Организирането на кампании по телефона е по-трудно заради необходимостта от свързани в мрежа компютри и обща база данни. Ако за такива кампании използваме отделни хора, изискванията на технологията ще ни разори. Да вземем Консолидейтид например. Те работят изцяло по демографски данни. Компютрите набелязват домакинства въз основа на приходите и стойността на недвижимото имущество. Консолидейтид Иншуърънс притежава веригата киносалони „Пантеон“. Инсталирали са новите електронни автомати за билети из цялата страна и искат да използват тази кампания, за да могат същевременно да рекламират пред клиентите, набелязани за продажба на застраховки, и веригата си от киносалони. Всъщност, идеята беше моя и се оказа изключително печеливша.
— Наели сте подизпълнител? — продължи да го притиска Дафни. — Кой?
— Не ви ли казаха от Министерството на правосъдието? — обърна се Ратборн към Болд. — Предположих, че за това сте дошли тук. Вие сте от щата Вашингтон, нали? Мислех си, че искате да приложите нашата система във Вашингтон… нещо от този род. От нея печелим не само ние, а и щатът.
— Нищо подобно — каза Дафни. — Ние сме от „Престъпления срещу личността“. Разследваме нападение…
— Почакайте! — възрази мъжът и от образа му на корпоративен ръководител не остана и следа. — Никой не обели и думичка за това. Обясниха ми, че искате да ми зададете няколко въпроса за кампанията на Консолидейтид Мючуъл. Предположих…
— Нямаме намерение да предявяваме обвинения към вас — бързо се намеси Болд, — нито пък към някого от Нюмън Къмюникейшънс. Най-вероятно ще се окаже, че ни интересуват един-двама от вашите служители — от наетите търговски представители.
— Може би сред тях има някоя гнила ябълка — заяви Дафни.
В кабинета нахлу нова вълна от миризма на наденички и горчица.
— Искаме да поговорим с вашия подизпълнител — поясни Болд. — Свържете ни с него и си тръгваме оттук.
— Изобщо нямаме намерение да замесваме компанията ви в разследването, при положение, че ни окажете съдействие — повтори Дафни.
— Цялата работа е заради разходите за работна ръка. Заради това, че на телефона трябва да има човек. Автоматичните програми не струват. А в Денвър? При сегашния бум на икономиката? Опитайте се да намерите хора, готови да работят на процент.
— Какво се опитвате да ни кажете? — попита Дафни. — Единственото, което ни трябва, е името на подизпълнителя по кампанията на Консолидейтид Иншуърънс.
— Не разбирам защо не са ви казали, когато сте говорили с тях — раздразнено заяви Ратборн. — Работим с тях вече три години. Досега не сме имали никакъв проблем.
— Когато сме говорили с кого? — продължи да го притиска Дафни. — Консолидейтид ни насочиха към вас.
— Не! Не Консолидейтид. Министерството на правосъдието би трябвало да каже на вашите хора. Ние използваме изправителни заведения, щатски затвори, затворници — обясни Ратборн. — Нашият подизпълнител за всички рекламни кампании по телефона е Колорадското управление за изправителни заведения.
— Затворници — промълви Болд, смаян от думите на Ратборн.
— Значи хората, които се обаждат по телефона при тези рекламни кампании, са затворници? — попита Дафни.
— Технически погледнато — не без известна гордост отговори Ратборн, — това е част от тяхното превъзпитание.
Двадесет и шеста глава
Залязващото слънце беше обагрило в червено Континенталния Вододел, когато Болд премина с наетата кола през третия охраняван вход на затвора, който беше частна собственост. Върху осемметровата телена ограда се виждаха кълба бодлива, остра като бръснач тел. Външната стена, иззидана от бетонни блокчета, беше висока девет метра и свързваше четирите наблюдателни кули, на които дежуреха тежковъоръжени пазачи. По средната ограда, която беше почти невидима, имаше големи жълти предупредителни табели с червени надписи „ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ“. В сградите на затвора — собственост и експлоатирани от Итъридж Корпорейшън — имаше крила за затворници на строг и на общ режим с отделни входове за посетители. Едно от десетината пръснати в цялата страна подобни изправителни заведения, всички построени и управлявани от частни компании, те сключваха договори със съответния щат и им се плащаше с парите на данъкоплатците. Акциите на Итъридж Корпорейшън се търгуваха на борсата.