Началникът на затвора кимна.
— Те започнаха след нас. Все още се опитват да ни догонят — без излишна скромност заяви той. — Не забравяйте, че ние излязохме на печалба само четири години след началото на експлоатацията. В национален мащаб, имам пред вид. Поддържаме деветдесет и седем процента заетост. Най-добро съотношение между наличните легла и броя на затворниците. Нула бягства за четири години. Нула — повтори той. — В национален мащаб!
— Програмата за частна търговия — каза Болд, като предполагаше, че началникът се готви да заговори за нея. — Щатът участва ли в подялбата на приходите? — попита той.
— Абсолютно! — Началникът се усмихна широко. — Доколкото знам, щатът получава двадесет процента. — Той се обърна към един от двамата си помощници. — Можем да проверим.
Младият командос пое по коридора към един бял телефон, монтиран на стената.
— Значи Итъридж взема осемдесет процента от печалбата по програмата за себе си — опита се да го жегне Болд.
— Седемдесет компютърни работни станции, широколентови линии за данни, над шестдесет телефонни линии — имаме разходи, лейтенант.
— Рекламни и маркетингови кампании по телефона — каза Болд. — Кой би помислил?
— Това не е наше откритие — напомни им началникът, сякаш да защити компанията. — Прави се от години. Продажби по каталог, анкети, дори резервации на самолетни билети. И все пак тези ранни програми не са успели да се възползват напълно от потенциала си. Ние използваме компютрите си и в програмите за обучение, които провеждаме. Това е то многоцелевата концепция. Но хората, които наистина заслужават похвала в Итъридж, са нашите проектанти. Най-добрите в бизнеса, Бог ми е свидетел — добави той. — Понастоящем седем щата използват рекламните кампании по телефона като източник за увеличаване на приходите в изправителните заведения.
Началникът отново заприлича на търговски агент.
— Това е ефикасен начин за частично покриване на разходите, като в същото време лишените от свобода получават подходяща квалификация — продължи той, — която ще им помогне да си намерят работа навън. На над шестдесет процента от затворниците, участващи в нашата програма за частна търговия, ще бъде предложена подобна работа след освобождаването им. Рецидивизмът в тази част от нашите „клиенти“ бележи забележим спад.
— Чудесно използване на работната ръка в затворите — отбеляза Болд.
Тази забележка заинтригува началника на затвора, който спря пред една врата и постави дланта си върху електронния четец. След това пъхна картата си и вратата се отвори.
— Имате късмет — обърна се той към Болд. — Изглежда нашите хора са започнали работа.
Ако не бяха гащеризоните с техните широки, тъмносини хоризонтални райета, човек можеше да вземе седемдесетте затворника и огромното помещение за университетска компютърна лаборатория — сиви работни клетки със звуконепроницаеми прегради и ярки лампи на тавана. В много отношения то напомняше на Болд за канцелариите на отдел „Убийства“ на петия етаж, но в още по-голям мащаб, и иронията в цялата ситуация не му убягна — условията за работа на затворниците бяха по-добри от тези на ченгетата. В помещението се носеха приглушени предложения за продажби, бръмчаха компютърни вентилатори, бързо потракваха клавиши.
Дафни и Болд се спогледаха многозначително. Някъде в това помещение се криеше връзката между поредицата от взломни кражби — техният човек беше надянал слушалки и потракваше по клавишите на някоя от многобройните клавиатури.
— Програмата на Консолидейтид? — попита Болд, като показа, че е информиран за нещо, която не би следвало да знае. — Нюмън Къмюникейшънс?
Този път началникът на затвора не успя да прикрие оскърблението си. Ушите и вратът му се зачервиха.
— Какво става тук? — попита той.
— Всички тук ли работят за Нюмън? — повтори Болд. — За кампанията на Консолидейтид?
Един от помощниците на началника побърза да отговори, което никак не се хареса на шефа му.
— Половината за Нюмън, другата половина за електронна продажба на билети за Еър Експрес.
— Откъде знаете за Нюмън? — разтревожен попита началникът на затвора.
— Лейтенант Матюс и аз трябва да видим списъците на телефонните обаждания, разпределени по работни станции. Нюмън Къмюникейшънс ни оказаха съдействие в това отношение.
— Излъгали сте ни! — изпъшка началникът на затвора. — Вие не сте участници в никаква проучвателна комисия.