— Вярно е — каза той.
Опита се да се усмихне, но присвитите му очи го издадоха.
Болд спря колата до първата от трите будки за пазачи и измъкна калъфа със значката от синия си блейзър. Дафни направи същото и разговорът приключи.
Болд и Матюс седяха един срещу друг на малка масичка с пъстър пластмасов плот в столовата за служители. Болд прочете от папката пред себе си:
— Затворник номер четиридесет и две, както е записано в списъците на телефонните обаждания. Дейвид Ансел Флек — с „к“. Излежава тригодишна присъда — забележи — за кражба в големи размери. От осем седмици участва в телефонната рекламна кампания по програмата за частна търговия.
— Точно когато започват нашите взломни кражби — каза Дафни.
Разполагаха с едната половина на връзката: именно Флек беше говорил по телефона с всяка една от жертвите на взломна кражба. Преди да пристъпят към разпита на Флек трябваше да открият другата половина: как е установявал контакт с външния свят. Сега чакаха началника на затвора.
Когато той пристигна, Болд забеляза, че държанието му вече не беше толкова наперено. Човекът си даваше сметка за последиците, които този случай можеше да има за повереното му заведение. Залогът не беше малък — собствената му работа. Все пак шефовете на Итъридж му бяха наредили да окаже пълно съдействие, а ако някое подобно частно заведение откажеше да съдейства на правозащитните органи, това щеше да означава смъртна присъда за договорите за щатски затвори.
— Платените телефонни автомати тук са собственост и се поддържат от една дъщерна фирма на Итъридж — започна той.
— Нито цент нахалост! — забеляза Дафни.
— В управлението все още работят по базата данни с разговорите, проведени от всеки автомат. Освен това адвокатите ще трябва да уредят някои подробности около първата поправка. Много, ако не и повечето обаждания от нашите телефонни автомати са за сметка на роднини или приятели отвън. Казаха ми, че можем да получим тези номера от различните компании доставчици, но това ще отнеме известно време. А междувременно ви донесох това. — Той подаде на Болд куп листи, получени по факса. — Не са сортирани по код на областта — извини се началникът.
— Ще го преживеем — каза Болд.
— Но накарах секретарката ми да подчертае всички обаждания с директно набиране, които започват с код 206. И тя отметна четири такива, които вероятно са направени от затворник номер четиридесет и две — с известна гордост добави той.
— Как сте ги определили? — попита Дафни, като придърпа стола си до този на Болд и надзърна над рамото му.
Болд посочи горния лист.
— По време.
— Имаме график. Достъпът до телефоните не е свободен. Времето за разговори се контролира строго.
— И колко от останалите затворници са имали достъп до телефоните по едно и също време с Флек? — попита Болд.
— Има пет телефонни автомата — обясни началникът на затвора. — Всеки затворник може да говори по петнадесет минути на ден.
— Значи още четирима други — пресметна Болд. Това доста стесняваше кръга на заподозрените и улесняваше работата му. Той разпозна първите три цифри след подчертания номер с код 206 като префикс на клетъчен телефон. Трябваше да се обади на Ла Моя, за да разбере кой е собственикът му. Щеше да вземе мерки Дейвид Флек да не се обажда повече по телефона. Ако имаха късмет, щяха да пипнат взломаджията, когото търсеха. Но не хранеше кой знае какви очаквания, резултатите никога не идваха толкова лесно.
— Значи шансовете ни са едно към пет, че Флек се е обадил в Сиатъл и е предал имената и адресите на подходящите за обир семейства? — попита Дафни.
— Той не знае това — отговори Болд и се обърна към началника на затвора. — Мисля, че е време да се срещнем с господин Флек.
— Можем да го уредим. Но първо, ще имате ли нещо против да ми обясните за какво става дума? Моите хора ще ме питат и ще бъде много по-добре за мен, ако съм в състояние да отговоря на въпросите им.
Болд си помисли, че тази молба е съвсем основателна.
— Флек съобщава имена на някого отвън. Докато тече рекламната кампания за набиране на клиенти по телефона, с помощта на анкетата, която Консолидейтид провежда чрез Нюмън, той набелязва домовете, в които има по няколко компютъра, скъпа стереосистема или повече от един телевизор. Доста добра плячка, когато теглим чертата.