— Ние сме единствената ти надежда — каза Дафни.
— Единствената ти надежда — побърза да поясни Болд, — освен ако тук ти харесва.
— Освен ако не си решил да навършиш петдесет в затвора — допълни Дафни.
Датите или възрастта оказваха силно въздействие върху всеки затворник — ходът на времето беше единственият бог в подобни места, единственото спасително нещо. Според досието му, мъжът беше на двадесет и девет години и забележката на Болд очевидно попадна право в целта.
— Какво искате? — попита той.
— Колкото повече трудности ни създаваш — заяви Болд, — толкова по-малко години ще намалим от онези, които ще бъдат прибавени към присъдата ти. Искаш да се измъкнеш оттук, преди да си навършил четиридесет? Тридесет и пет? Не се прави на глупак тогава.
Леденосините му очи огледаха внимателно и двамата, като се спряха на Дафни и се задържаха върху нея малко по-дълго.
— Няма да имаш втора възможност, Флек — предупреди го Болд. — Тръгнем ли си, с нас си отиват и следващите двадесет години от живота ти.
— Поисках да доведат служебния ми адвокат — напомни им затворникът.
— И тя вече пътува насам, доколкото разбрах — каза Болд. — Знаеш колко са заети.
— Е, тогава ще я почакаме — спокойно заяви Флек.
Болд и Матюс се спогледаха.
Дафни се обърна към затворника:
— Не искам да те уча какво да правиш, Дейвид…
— Ансел — побърза да я поправи той.
— Ти, може да се каже, нямаш достатъчно опит в системата — продължи тя.
Той потръпна, не искаше да му говорят така.
— Прегледахме досието ти. Първо престъпление, лека присъда. Проявили са снизходителност към теб. В това отношение си имал късмет, както, сигурна съм, си установил, когато са те довели тук.
— Остава ти малко повече от година — напомни му Болд. — Защо трябва да добавяме още от десет до двадесет към този срок?
— Мисълта ни е — продължи Дафни, — че е твое законно право да се обърнеш към адвокат, и дори и да можем да ти помогнем в дадения случай, не можем да ти попречим да се възползваш от него. Както, впрочем, вече си направил, което за нас е напълно нормално, макар че, ако ме питаш, в случая това не е най-доброто за теб.
— И защо смятате, че вие сте най-доброто за мен? Две ченгета? Не мисля така — спокойно й отговори Флек.
— От десет до двадесет — заяви Болд на затворника.
— Помисли си, ще станеш на петдесет, когато ще можеш да излезеш от Итъридж — добави Дафни.
Болд се пресегна през масата и издърпа ръцете на Флек, така че да се виждат.
— Само се почесах, това е — каза той, без да сваля поглед от Дафни.
Тя помълча малко, преди да отговори. В стаята се чуваше само шума на климатичната инсталация на затвора.
— Може би няма да е зле да забравиш за момент идеята за адвокат и поне да изслушаш предложението ни — заяви тя.
— Какво ще ти навреди, ако ни изслушаш? — попита Болд.
— Ами говорете — каза Флек.
Болд усети, че са постигнали малка победа. От досието на затворника знаеше, че е завършил двегодишен колеж и реши да подходи делово към него.
— Искаме да започнем с обажданията ти по телефона във връзка с рекламната кампания за набиране на клиенти — каза той — и да преминем към обажданията ти от телефонните автомати на един номер на клетъчен телефон във Вашингтон.
— Колкото повече подробности ни съобщиш — добави Дафни, — колкото повече работа ни свършат те… толкова по-голяма тежест ще има думата ни при определяне на присъдата, която съдията ще добави към сегашната ти тук.
— Независимо от всичко, опиташ ли се да скриеш нещо от нас, това ще означава по-голяма присъда за теб — обясни Болд, — включително и по обвинение за съучастие в нападение. Затова, най-добре ще бъде да ни окажеш съдействие, преди да пристигне адвокатът ти и да оплеска нещата.