— По-скоро бих наблегнал на факта, че животът на брат му е в неговите ръце. Само дето не можем да докажем, че нито единия, нито другият е извършил нападението над Санчес. Нали помниш, липсват данни, че се е обаждал по телефона по време на рекламната кампания. Освен това не можем да докажем, че именно Брайс е нападнал Ла Моя. Така че в най-добрия случай можем да говорим за взломна кражба, освен ако Кавамото не успее да го разпознае.
— Някой е слязъл от този син микробус и повече не се е върнал. Как мислиш, трудно ли ще бъде на един съдия или жури да си даде сметка за това?
— Това е косвено доказателство. Когато и ако заловим Брайс, той ще каже, че микробусът му е бил откраднат час преди това. Което не можем да опровергаем.
— Ами охранителната камера в денонощния магазин? Заснела ли е лицето му?
— Видеокасетофонът на системата бил откраднат преди месец и управата така и не сложила нов. Няма касета. Не можем да докажем, че Брайс Флек е бил в тази бензиностанция.
— Накъде биеш? — попита тя.
— Дейвид е единственият ни начин да пипнем Брайс. Открием ли Брайс, може би ще приключим с всичко това.
— Може би — каза тя. — Но Брайс ще трябва да признае за нападението над Санчес, за да можем да му предявим някакво основателно обвинение.
— Може би не — отговори Болд. Той вдигна една черно-бяла снимка от полицейското досие на Брайс Абът Флек и я обърна към Дафни. — Ами ако Санчес успее да го идентифицира?
Служебният телефон на Болд иззвъня и той вдигна слушалката. Когато след миг я постави на вилката, по устните му играеше доволна усмивка и той й каза:
— Открихме апартамента на Флек.
Тридесет и трета глава
Снимката на Брайс Абът Флек беше разпозната от един майстор на китари. Трима техници от отдела обработваха наетата от него стая, една от петте, които се намираха на двата етажа над работилницата за музикални инструменти. Болд чувстваше, че нападението над Ла Моя беше изиграло своята роля — ако му отпуснеха за по-малко от час дори един техник за жилището на потенциален заподозрян, той смяташе, че е истински късметлия. А сега работеше с трима.
— Какво имаме? — попита Болд, застанал пред прага на стаята.
Беше надянал латексови ръкавици и оглеждаше намръщено помещението, което приличаше на кочина.
— Порно списания, бира, полуготова храна, мръсни дрехи. Три клетъчни телефона… И трите работят… Ако не знаех кого търсим, щях да кажа, че това е стая в някое студентско общежитие.
— Телефоните клонирани ли са? — попита Болд.
— Вероятно.
— Оръжие?
— Няма.
— Отпечатъци?
— Свалихме доста — повечето от един и същи човек. Ако съдя по размера на другите, може би са женски. На пода до тоалетната чиния имаше дамски превръзки… Руси косми от гениталии, смесени с преобладаващите по-тъмни, които събрахме от чаршафите, капака на тоалетната чиния и канала на душа. По всяка вероятност става въпрос за изрусена блондинка.
— Обувки?
— Чифт високи маратонки, това е всичко.
— „Найк“? — попита Болд, като си спомни маратонката на нападателя си. Беше ли възможно това да е бил големият Флек?
— „Конвърс“. Вече прибрахме дрехите в торби и ги описахме. Ще ги претърсим за косми и влакна. Ако тук има нещо, което се отнася до нападението над Санчес, над теб или над някой друг, ще ти съобщим.
— Дрога? Алкохол? — продължи с въпросите Болд.
— Валиум и амфетамини. От тези, дето ги продават на улицата. Няма шишенца с таблетки, изписани по рецепта. Бира. Малко текила „Куерво Голд“. Общо взето, това е всичко. Все неща за разпускане.
— Но не и когато се комбинират — намеси се Дафни. — Два бензедрина, един валиум и глътка текила. Това е уличен коктейл. Наричат го „боздуган“. Достатъчни са един-два „боздугана“ и човек започва да си мисли, че куршум не го лови.
— И може да се нахвърли на някое ченге в гръб? — подхвърли Болд.
— Напълно възможно.
Той се обърна към техника и попита:
— Електронно оборудване? Части? Компютри? Нещо от този род?
— Само трите клетъчни телефона.