— А от тези? — Болд бръкна в джоба си и извади една от пластмасовите препаски, които беше открил в дома на Кавамото.
— Тук не, но в микробуса имаше доста от тях — отговори техникът.
— Обработили сте микробуса?
— Да. Синият микробус. С колорадските номера. И тримата — отговори техникът, като посочи мъжа и жената зад себе си, които все още работеха. Той пристъпи напред и взе бялата пластмасова препаска от ръката на Болд. — Сигурно имаше неколкостотин от тези, пръснати в микробуса.
Болд погледна през рамо към Дафни.
— Все пак това е някакво начало.
Поредното посещение в болницата отново подейства потискащо на Болд. Този път той се отправи към стаята на полицай Мария Санчес.
Веднага щом влязоха с Дафни в стаята, Болд беше обзет от радостно оживление, защото жената, която лежеше на леглото, успя шеговито да ги поздрави с леко помръдване на пръстите на краката си. Оказа се, че макар и с доста усилия, тя вече беше в състояние да свива и левия си глезен. Въпреки че си оставаше парализирана от коленете нагоре, доскорошната уплаха и ужас на Санчес сега бяха заменени от надежда и оптимизъм, които изпълваха стаята.
— Имаме заподозрян — съобщи й Дафни.
Санчес погледна надясно в знак на потвърждение.
— Все още не е задържан — добави Болд. — Искаме да ти покажем няколко снимки. Знаеш каква е процедурата, полицай.
— Носим шест снимки, всички номерирани — обясни Дафни. — Ако разпознаеш в някоя от тях човека, който те е нападнал, искаме с примигване на очите да ни съобщиш номера й. Номер две — две примигвания и така нататък. Съгласна ли си?
— В състояние ли си да направиш това? — попита Болд.
— Да — дойде нейният отговор.
— Ако имаш някакви съмнения — продължи той, — ще стигнем и до тях. Засега просто искаме да знаем дали някое от тези лица ти изглежда познато.
Жената погледна надясно с тъмните си очи.
— Да.
— Добре — каза Дафни и погледна въпросително към Болд, който й кимна да започва.
Матюс извади снимките от преметнатата си през рамо чанта. Шестте снимки с еднакви размери бяха поставени в рамки от дебел картон и под всяка имаше номер. Четири бяха черно-бели, две — цветни. Тя ги показа бавно, като ги държеше на една ръка разстояние от главата на Санчес и само след секунда вече знаеше, че жертвата не е разпознала нито един от мъжете на снимките. После си напомни, че лицевите мускули на Санчес бяха парализирани и лицето й не можеше да изразява нищо, затова продължи да храни някаква надежда.
Санчес затвори очи.
Болд затаи дъх в очакване, готов да брои примигванията на очите й. Той отчаяно искаше този брой да е четири — номерът под снимката на Флек — въпреки че се съмняваше дали тя ще успее да идентифицира човека, който я беше нападнал. Ако разпознаеше Брайс Абът Флек, тогава щяха да разполагат с връзка между всички обири. Така или иначе те трябваше да заловят Флек, ако Болд искаше да узнае подробности за вътрешното разследване.
Когато отвори очи, Санчес погледна наляво.
— Не? — попита Болд.
— Искаш да кажеш, че не познаваш никого от тях? — допълни Дафни.
— Не — отговори жената.
— Сигурна ли си? — попита Дафни.
— Сигурна е — отговори вместо нея Болд.
Нападение през нощта. Самият Болд беше преживял това и знаеше много добре начинът и методите на нападателите.
— Жертвата не познава нито едно от лицата на снимките — заяви той. — Ще започнем оттук.
— И накъде ще поемем? — попита Дафни. — Без да сме задържали Флек…
— Значи трябва го задържим — отговори Болд. — А когато го направим, ще го вкараме в стаята за разпити и ще го разпитаме. И тогава може би ще получим някои от отговорите.
Той закрачи нервно из стаята.
— Ако ни провърви — дрезгаво прошепна той — този, който го залови, трябва доста да се потруди и да го накара да си плати за това, което е сторил на Ла Моя.
Очите му заблестяха. Болд се спря насред стаята и погледна двете жени.
— Затова се надявам аз да съм този, който ще го спипа.
Тридесет и четвърта глава
Болд беше дошъл в заседателната зала на петия етаж, за да се срещне с един от заместниците на прокурора — жена на име Лейси Делгато, с която беше работил съвместно по десетина случая — някои приключили успешно, други — не. Целта му беше да намери начин да изправи Дейвид Ансел Флек на свидетелската скамейка и в това отношение прокуратурата можеше да му помогне изключително много.