Презрителното прозвище на Делгато — „Човката“ — се дължеше на доста големия й нос. С увиснал задник и глас, който можеше да издълбае дупка в стъкло, Лейси Делгато изненадваше всеки, който допуснеше грешката да съди за нея по външния й вид. За Болд тя беше един от най-добрите и способни адвокати, на които предстоеше блестяща кариера в прокуратурата. Гръмкият й глас и фактът, че често прибягваше към нецензурни изрази, отблъскваше някои хора, но не и Болд. За всеки, който работеше с Ла Моя и Гейнис, това беше напълно нормален език.
Вече втори час Делгато и Болд обсъждаха братята Флек, но все още не бяха успели да разработят успешна правна стратегия, която би могла да принуди намиращия се в затвора Дейвид Ансел Флек да проговори и да помогне на полицията да открие по-големия му брат. Въпреки това Болд не се отказваше от намерението си.
— Може би трябва да се ориентираме към гаджето му — предложи Делгато.
— Разполагаме само с няколко косъма от гениталии и пакетче дамски превръзки — припомни й Болд. — Доста ще трябва да се поровим.
— И няколко отпечатъка — каза Делгато, като посочи доклада за снетите в квартирата на Флек отпечатъци от пръсти.
— Лофгрийн ги пусна през АСЛО, но не можа да открие нищо — обясни Болд. АСЛО беше щатската автоматизирана система за анализиране и откриване на латентни отпечатъци. — Препратихме ги и към базата данни на Бюрото.
— Ами ако я е довел със себе си от Колорадо? — неочаквано попита Делгато.
Тази пропусната възможност жегна Болд право в сърцето. Толкова проста идея, а той не се беше сетил за нея през последните осемнадесет часа.
— Мамка му! — смотолеви той.
— Това е само идея — подхвърли с нотка на съмнение в гласа Делгато, но от тона й ясно личеше, че Болд се беше изложил.
Лейтенантът се обади в лабораторията. След няколко минути неидентифицираните отпечатъци, снети от апартамента на Флек, щяха да бъдат изпратени по Интернет в Колорадското бюро за идентифициране на престъпници.
— Затова ми плащат цял куп пари — каза Делгато, когато Болд затвори телефона.
— Може би ти си по-доброто ченге от двама ни — все още с яд в гласа отвърна Болд.
— Жената винаги търси връзката между главните неща. Мъжът търси доказателства. Това е единствената разлика. Затова двамата с Матюс сте толкова добър екип. Късмет имаш, че работиш с нея — тупна го по рамото Делгато.
Болд замълча. В последно време все по-често мислеше за Дафни и това го притесняваше.
— Откакто седим тук — продължи Делгато, — все гледам доклада на Управлението. Става въпрос за космите от гениталии, дето лабораторията е установила, че са изрусени. Та си викам, каква пък ще е тази жена, дето се изрусява и отдолу? Включваш ли? И си мисля — сигурно е стриптийзьорка. Е, да, може да е и някоя по-възрастна, която се мъчи с боя да намали малко годините си, като прикрие сивото навсякъде, където се вижда. Но тук става дума за жена, дето се мъкне с крадец. По всяка вероятност тя е млада и покорна — с черни кожени гащи и корсаж до пъпа. От онези, дето само джвакат дъвка. Флек казва: „Искам те руса навсякъде!“ и госпожица „Орбит уинтърфреш“ хуква към аптеката да си купи боя. Което, общо взето, напълно я охарактеризира. И ако тя е такава, каквато си мисля, тогава не е много по̀ стока от Флек. Някое и друго обвинение за притежание на наркотици, за проституиране. Може би за измама. Или дори за въоръжен обир. Кой знае? Може би я използва като шофьор. Или да наблюдава за ченгета. Може би преди всеки обир му прави свирка за късмет. А може изобщо да не знае с какво се занимава той. Но си мисля, че има досие за непълнолетен престъпник. Такова усещане създава. Тя е от онези хлапета, дето се усмихват за полицейските снимки. Знаеш ги.
— И всичко това от няколко изрусени косъма от гениталии? Радвам се, че играеш в нашия отбор — каза Болд. — Ако беше служебен защитник, аз щях веднага да си подам оставката.
— Ти никога няма да си подадеш оставката — отвърна тя. — А аз никога няма да стана служебен защитник. Знаеш ли, и двамата с теб твърде много мразим кофтите типове.
— Да, знам — съгласи се Болд.
На вратата рязко се почука и двамата впериха поглед в нея. Беше една от цивилните служителки, секретарка, с която Болд се беше запознал същата сутрин.
— Лейтенант — каза тя, — търсят ви на първа линия. Казаха, че е спешно, иначе нямаше да…
Болд я прекъсна, като й благодари и оттласна стола си с колелца към телефона.