Едва бяха дочакали този среднощен час, за да проведат операцията. Щеше да бъде безпредметно да извършат проверка в този квартал през деня — плъховете се прибираха в леговищата си само нощем. Болд използваше само обезопасени срещу подслушване честоти, тъй като се опасяваше, че Флек може да следи нормалните канали. Ако това наистина беше апартаментът на Самуей, имаше голяма вероятност Флек да е в бърлогата и да го заловят.
По дадена команда патрулната кола зад тях зави в страничната уличка. Болд смяташе да даде няколко минути на хората си, за да заемат позиция. Според данните на градската пожарна, сградата можеше да бъде напусната от три места. И на трите изхода униформен полицай щеше да чака всеки, който се опиташе да се измъкне — всеки, който успееше да се промъкне край Болд и Гейнис. А когато Гейнис беше до него, Болд знаеше, че малцина биха успели да сторят това.
Щом се озоваха във влажната и студена сграда, Болд почти оглуша от силната рок музика, която се разнасяше от апартамента на първия етаж. Той разчиташе на острия си слух така, както хрътката на обонянието си и гръмката музика го разтревожи.
Гейнис му даде знак с ръка, че тя ще тръгне първа по стълбите. В гърдите на Болд сякаш беше заседнала някаква буца, кожата му беше настръхнала от стичащите се по нея капчици пот. Преди месец щеше да пусне като челен отряд момчетата от „Специални операции“, но грипът си беше казал думата. Придружен от един-единствен полицейски служител — макар и много опитен — той се готвеше да залови истински звяр, който беше счупил врата на един полицейски служител и пребил почти до смърт втори.
С пистолети в ръце двамата с Гейнис се запромъкваха по стълбите. Гейнис водеше, а Болд, с изпънати до краен предел нерви, се опитваше да я прикрива едновременно отзад и отпред.
Внезапно долови движение отзад и отдолу.
Болд се извърна безшумно и видя в коридора слаб като вейка наркоман, бос и по фланелка, който излезе от една от стаите и влезе в съседната. Болд се обърна и даде знак на Гейнис да продължава напред.
Стълбището миришеше ужасно на котки. Стъпалата бяха осеяни със смачкани опаковки от сладкиши, непотребни лотарийни билети и угарки от цигари. Стигнаха до първата площадка. Тук пък миришеше на пица. Музиката от долния етаж постепенно затихна и Болд долови шум от най-малко два телевизора и множество приглушени разговори.
Щом стигнаха последното стъпало, двамата поеха надясно. Боби Гейнис изглеждаше напрегната, движенията й бяха резки и сковани. Подминаха три врати преди Гейнис да вдигне ръка и да даде знак да спрат. Тя посочи към другата страна на коридора, където се намираше целта им. Болд й даде знак с ръка, че е разбрал и избута Гейнис настрани, с гръб към стената, непосредствено до вратата на апартамента.
Като държеше пистолета си встрани и насочен надолу, Болд натисна дръжката на бравата. Вратата беше заключена. Той почука силно по дървената табла, отстъпи назад и зачака. Никой не отговори. Гейнис се пресегна и заблъска по вратата.
— Полиция! — извика тя. — Отворете вратата!
По етажите надолу премина вълна от ужас. Полиция! През вратите зад тях се разнесе приглушен шум от стъпки, но апартаментът пред тях оставаше смълчан.
Болд се засили, замахна с крак и ритна силно вратата. Вторият му ритник изби вратата от пантите, тя се отвори и шумно се блъсна в стената.
— Полиция! — повтори той, като стрелна с поглед Гейнис, която му даде знак, че е готова.
Болд пристъпи навътре и опря гръб в близката стена. Гейнис го последва отзад и се придвижи към центъра на малката стая. Болд се промъкна към кухнята вдясно от нея.
— Чисто! — съобщи той.
Гейнис нахълта в спалнята, разположена вляво.
— Чисто! — повтори тя.
Свалиха бавно пистолетите си. Ако се наложеше, бяха готови да ги използват мигновено. Болд затвори входната врата доколкото можа.
— Искаш ли? — предложи той, като посочи латексовите ръкавици, които държеше в ръката си.
— Аз си нося. — Тя извади един чифт от джоба си.
Те сръчно започнаха да претърсват малкия апартамент — двама детективи, до болка свикнали с работата си. В заповедта за обиск пишеше, че могат да извършат само оглед за вещи, свързани с кражбите, но за радост на Гейнис чекмеджетата и шкафовете изненадващо се оказаха отворени и за нея не беше трудно да ги претърси. Болд се обърна, като се направи, че не забелязва това.