— Хайде бе!
— Искаш ли да го чуеш от помощник-прокурор? — попита Дафни. — Само ще се обадя и тя ще пристигне тук. Бъди сигурна, че тя ще ти каже същото.
— Повярвай ми — намеси се Болд. — Единственото, което искаме, е да си поговорим откровено за твоя съквартирант.
— Той те видя по новините в онзи денвърски хотел — злобно каза тя, втренчила поглед в Болд.
— Което значи?
— Слушай, кой говори с теб? Теб никога не съм те виждала. Ама него? — Тя изгледа Болд.
Болд искаше да си поговорят за Самуей, не за него самия. Затова се опита да привлече вниманието на Дафни, но не успя.
Като се обърна към Болд, Самуей злобно заяви:
— Ти си онзи, дето прекрати програмата. Дето зарад теб пречукаха Дейви. Аби рече, че ти е спукана работата. Чух, като го рече. От какъв зор да приказвам с теб — все едно да говоря с мъртвец.
Дафни изправи гръб и сякаш порасна с няколко сантиметра. Болд се пресегна и леко стисна ръката й.
— Да започнем оттук, тогава — каза той. — Аби гледал… Двамата с Аби сте гледали новините по телевизията. Видели сте ме. Тук, в Сиатъл?
Тя го изгледа подозрително, усетила, че Болд се опитва да й заложи капан.
— Нищо няма да кажа.
— Разбираш ли какъв е проблемът? — попита я Болд, като се опитваше да ангажира съзнанието й, за да я отклони от линията на поведение, която беше избрала. — Ако ние не успеем да открием Аби, за да си поговорим с него… да кажем, че го открият в Денвър, или в Рино, или пък в Портланд, все едно. Всичко, което интересува полицаите там, е заповедта за арест, нареждането „Издирва се“, съобщението „До всички коли — търси се някакъв тип за разпит във връзка с нападение на полицейски служители“. Е, разбираш ли какво ще означава това за едно ченге? Неприятност. Голяма неприятност. Сериозна неприятност. От онези неприятности, при които първо стреляш, а после питаш защото този тип се издирва за нападение на ченгета. Забрави за мен. Да ти изглеждам мъртъв? За Аби — Брайс Абът Флек — за него трябва да се тревожиш. Сега той е в опасност, а не аз. И искаш ли честно да ти кажа какво мисля? Точно сега ти си единствената му надежда.
— Глупости.
— Не са глупости. Това е чистата истина. На нас с Матюс той ни трябва жив. Трябва ни жив, защото не сме сигурни каква е ролята му в цялата тази история. Знаем, че Дейвид му се е обаждал от Итъридж. И какво? Да не би това да е престъпление? Искаме да поговорим с него, независимо какво смята за ролята ми в смъртта на брат му. Кортни, не аз пребих Дейвид до смърт. И не искам да бъда следващият, който ще легне на масата в залата за аутопсии. Вие с Аби сте гледали новините — каза той — и знаете, че в момента в Управлението има много младоци, на които може би им липсва достатъчно опит. Представи си, че едно от тези момчета види Аби на улицата. Какво мислиш, че ще се случи? И как ще се почувстваш, когато погледнеш назад и видиш, че си можела да го предотвратиш?
— Глупости! — каза тя, но този път не толкова уверено.
— Къде е той, Кортни? — попита Болд.
— Да не би да искаш да си тази, която би могла да му помогне, но не го е направила? — намеси се Дафни.
Свидетелката изгледа единия, а после другия разпитващ. И двамата усетиха, че нещата могат да потръгнат. Кортни Самуей щеше да се разприказва, ако я притиснеха както трябва.
— Ние конфискувахме микробуса му — каза Болд. — Какво кара той сега?
— Видяхме апартамента — допълни Дафни. — Знаеше ли това? Не твоя апартамент — него също видяхме — говоря за стаята, която беше наел в Балард. Така че къде би могъл да отиде Аби? И как би могъл да стигне до там? По-добре да иде някъде, защото ако обикаля по улиците… автобусите, фериботите… е, тези млади полицаи също обикалят по улиците. Разбираш ли какво може да му се случи, Кортни?
Болд реши да рискува.
— Разбираш ли какво може да ти се случи на теб, Кортни? Какво може да ти се случи, когато той разбере, че са те прибрали за разпит? Каквото и да му кажеш, първият път, щом се натъкне на някое ченге, Аби ще си помисли, че ти си го натопила. Кажи ми — разбираш ли какво може да ти се случи?
Дафни погледна Болд така, сякаш го предупреждаваше да не навлиза в нейната територия. Тя не желаеше той да се прави на психолог, както той не желаеше тя да се прави на детектив.