— Искам адвокат — заяви Кортни с влажни, треперещи устни.
— Вече ти е назначен — каза Болд — и в момента пътува насам. Бъди сигурна в това.
— Искам си адвоката веднага! — повтори Кортни, този път по-остро.
— Не си длъжна да говориш с нас, ако не искаш — напомни й Дафни, — но може би така ще бъде по-добре за теб. Така или иначе, не можем да те оставим точно сега сама, така че искаш или не, ще трябва да ни изтраеш още малко.
— Вие не го познавате — промълви тихо Кортни.
Самуей започваше постепенно да се огъва.
— Защо не ни разкажеш — предложи Дафни.
— В него сякаш има някаква пружина, разбирате ли? Никога не бях виждала такова нещо. Когато Дейви умря…
В този момент в стаята влетя младият й адвокат с куфарче в ръка и бързо заяви:
— Нарушение на правата! Моята клиентка има право на защита!
Тези думи бяха до болка познати на Болд.
— Разполагате с пет минути — каза той.
Кортни Самуей погледна към Дафни и с изплашен глас прошепна:
— „Снукърс“, бара. Той често ходи там.
Тридесет и шеста глава
В бар „Снукърс“ се продаваше предимно бира и беше свърталище на рокери. Имаше зала за билярд и две сервитьорки с пищни форми. Момичетата носеха пластмасови каубойски шапки и тесни джинси, а барманът притежаваше габаритите на Кинг Конг. Когато Болд и Гейнис влязоха, повечето мъже в бара веднага ги забелязаха. Шест-седем незабавно се отправиха крадешком към задната врата, където се натъкнаха на четирима полицаи, на които Болд беше наредил да наблюдават изхода. Останалите мъже бяха изправени с лице към тухлената стена и претърсени.
Болд и Гейнис минаха покрай задните маси за билярд и когато излязоха, оставиха мрежестата врата да се затръшне след тях.
Един от патрулните полицаи докладва на Болд:
— Изтървахме двама, лейтенант. В останалите намерихме два пистолета, нож, малко трева и някакъв прах, който ми прилича на кокаин. Само един от тези типове е чист.
— Първо ще говорим с чистия — каза Болд на полицая, след като безуспешно се опита да открие сред задържаните Флек.
Като се обърна към всички, Болд каза високо:
— Ние сме от Сиатълското полицейско управление. Искаме да ви зададем няколко въпроса.
Гейнис заговори бавно и отмерено на цялата група:
— Брайс… Абът… Флек. Аби. Пускаме веднага всеки, който ни даде информация къде да го намерим. Дейвид Ансел Флек. Брат на Аби. Починал наскоро. Пускаме всеки, който ни даде някаква информация за него.
Болд изтика „чистия“ заподозрян настрани от останалите, за да не ги чуват. Гейнис застана до тях. Полицаите продължиха да държат останалите изправени с лице към стената.
— Ти първи ще си опиташ късмета за пропуск — каза той.
— Не можете да ме задържите — започна да протестира младежът. — По какви обвинения?
В жилите му определено течеше мексиканска кръв, а може би и азиатска. Беше нисък, но набит. Носеше джинси, кожено яке и маратонки „Еър Джордан“.
Гейнис започна да рови из портфейла му.
— Можем да пуснем името ти в нашата база данни и да видим дали си бил добро момче или не. Ако си освободен предсрочно и се окаже, че някои от онези там има досие при нас, е, това си е чисто нарушение, нали така?
— Правете каквото искате. Но не можете да ме задържите. Пък и нямам какво да ви кажа.
Гейнис пристъпи към него, сякаш се готвеше да го удари, но Болд й направи знак да се отдръпне.
— Кой от останалите може да представлява интерес за нас? — попита той, като махна към редицата до стената.
— Третият пич. С черната коса. Казва се Робърт. Познава този, дето го търсите.
Гейнис му върна портфейла.
— Знаем кой си. Знаем и къде да те намерим. Ако ни лъжеш…
— В никакъв случай. Той спомена за онзи тип, Аби, нали тъй беше? — призна младежът. — Чух го да разправя нещо за него.
— Изчезвай — каза Болд и го пусна.
Третият отляво, висок, мършав тип, имаше нездрав вид на наркоман и миришеше на алкохол. Тъй като той беше единият от двамата, у когото бяха намерили пистолет, Болд имаше с какво да го притисне. Той го отведе встрани от останалите и заяви, че веднага може да го тикне в затвора за притежание на нерегистрирано оръжие. Младежът го слушаше внимателно.
— Аби Флек — без повече обяснения отсече Болд.