— Мама Лу — кимна Гейнис, като използва името, с което беше известна на улицата.
— Робърта — отвърна на поздрава й Мама Лу. После се обърна към Болд. — Чух за Уа Моя. Изпраща малък дар в болница.
Болд си представи нещо внушително, въпреки привидната й скромност.
Като сложи пълната си, подпухнала бледа ръка върху огромната си гръд, тя каза:
— Сърце натъжило от туй.
— Затова дойдох — обясни Болд.
— Седнете — покани ги тя.
— Няма да стоим много — отговори Болд, — но благодарим.
— Ти трябва храни се — каза тя, като го огледа от главата до петите. — Ти не храни се. Защо? Жена или работа?
Болд усети как лицето му пламна и му се прииска да не беше вземал със себе си Гейнис, която стана неволна свидетелка на смущението му.
— Търсим човека, който стори това на Ла Моя — побърза да обясни той.
— И Мама Лу може помогне? — с надежда попита жената.
— Един търговец на оръжие на име Мани Уонг. Смятаме, че онзи тип, който е пребил Ла Моя, се е свързал с него.
— Няма да създадем никакви неприятности на господин Уонг — добави Гейнис.
Когато Мама Лу погледнеше някой с присвити очи, човек оставаше с чувството, че всички лампи в стаята са изгаснали, а на тяхно място е светнал нажежен до червено прожектор. Гейнис отстъпи леко назад.
— Полиция винаги създава неприятност — обърна се към нея Мама Лу. После каза на Болд: — Присъстващи тук не броят се. Какво е предложение?
— Тя е права — отговори Болд, като посочи Гейнис. — Никакви номера. Искаме само да си поговорим с Мани Уонг. Що се отнася до мен, когато излезе от стаята за разпити, ще забравя не само името му, но и че изобщо някога съм го чувал.
— Аз също — каза Гейнис, въпреки че Мама Лу явно не искаше да разговаря с нея.
— Въпроси само — повтори Милостивата Госпожа, сякаш да се увери, че правилно е разбрала.
— Това е всичко — потвърди Болд. — Отговори на тези въпроси.
Тя трябваше да завърти китката си с помощта на другата си ръка. Циферблатът на часовника се криеше под масивен сребърен капак, инкрустиран с тюркоази, големи колкото монети от двадесет и пет цента.
— Вие бъде в Обществена безопасност подир час? — попита тя.
— Става — съгласи се Болд.
— Той идва доброволно — напомни им тя. — Ако той полезен, ти връща услуга следващ път той има нужда.
— Съгласен съм — кимна Болд.
Тези пазарлъци го притесняваха и винаги щяха да го притесняват — заради тях, заради дългия списък от услуги, които дължеше, често оставаше нощем буден с часове, но не позволяваше това да пречи на преговорите. Човек не можеше да работи на улицата и да държи да остане верен на принципите си — това просто не беше възможно. Сделките водеха до ответни сделки.
Мама Лу засмука предните си зъби. Болд се изплаши, че могат да паднат. Искаше му се да си спести тази гледка, както и унижението за нея.
— Аз прави това зарад Уа Моя и Пеги Уан. — Като се обърна към Гейнис, тя обясни: — Моя племенница. Тя много харесва Уа Моя.
Гейнис кимна. Болд забеляза капчиците пот по горната й устна. Трудно някой можеше да накара Гейнис да изгуби самообладание.
— Супа? — предложи отново Мама Лу.
— Може би друг път?
Тя се нацупи и кимна.
— Ти чака много дълго идва на гости при бедна старица — каза една от най-богатите жени в града. — Супа винаги гореща — пак предложи тя.
Болд погледна часовника си, за да провери с колко време разполага.
— Един час? — попита той.
— Не притеснявай, господин Бот. Мама Лу помни. — Тя се усмихна и иззад устните й проблеснаха снежнобелите изкуствени зъби. — Всичко помни.
Голямата глава на Мани Уонг сякаш тежеше върху раболепно приведените му рамене, а очите му надзъртаха изпод веждите, като се опитваха да уловят крайчеца на зацапаните стъкла на бифокалните му очила. Челото му лъщеше. Ушите му, твърде големи за тялото, приличаха на малки крила. Болд веднага усети, че пред него стои изпечен хитрец. Мъжът имаше тънки, влажни устни и развалени зъби, през които въздухът свистеше при изговаряне на някои думи.
— Карабина със снайпер — каза Гейнис.
Новината, че е твърде вероятно Флек да се е сдобил с такава карабина, беше включена в ежедневния бюлетин като предупреждение към всички патрулиращи полицаи. Вече се носеше слух, че мишената е самият Болд.